Официално Българската православна църква отбелязва празника Неделя Сиропустна. Той е седем недели преди Великден и една преди Месни заговезни. Това е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход.
От следващия ден започват строгите великденски пости. През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.
Народът нарича още този ден Сирни заговезни или Прошка.
За най-големият от всички християнски празници вярващите трябва да бъдат изчистени от грехове, така че според народната традиция днес всеки иска прошка от своите близки.
Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки “Прощавай”, “Простено да е” отговарят по-възрастните.
Трапеза
Цялото семейство сяда вечерта на празнична вечеря, която трябва да е богата, но да изключва месни ястия. Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се консумира бяла халва.
Хамкане
Един от традиционните ритуали е „хамкане“/“амкането“, при който на конец се връзва сирене, яйце или халва и децата, а и големите, се опитват да отхапят от люлеещата се храна.
Прескачане на огън
Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени.
Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка.
Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка.
Кукери
Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал – кукерите, по време на който маскирани гонят злите духове.