„Не спирайте да говорите за делото на Кудоглу”

Актуално Гласове Градът Живот Забравеният град Новини

Възраждането на загубената памет за Кудоглу трябва да започне именно в българското училище

Д-р Илия Сотиров, преподавател в Хуманитарната гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”

“Не спирайте да говорите за делото на Кудоглу”. Това е цитат от едно мое писмо, което адресирах до пловдивския журналист и културен деятел господин Евгений Тодоров. Това е и човекът, който има най-голям принос в популяризирането на паметта за Димитър Кудоглу и който води последователна и дълга битка срещу деморализацията на ценностите. Именно господин Евгений Тодоров  ме накара да се замисля над следните дълбоко философски въпроси, които са пряко свързани с дейността на пловдивския благодетел:

Какво дава смисъл на живота?

Възможно ли е всички хора в България да живеят в разбирателство и благополучие?

Цени ли българинът своите духовни водачи и благодетели?

Готови ли сме да правим благодеяния, отричайки се от собственото си имущество и материален просперитет?

Какви са съвременните ни ценности и какви са били те в началото на ХХ век?

Може ли една и съща ценност, каквато е благотворителността, да притежава различни прояви в две отделни епохи?

Работя като учител в Хуманитарната гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” и съм свикнал да подлагам на обсъждане пред учениците подобни въпроси, които изискват задълбочено анализиране и непредубеден разум, такъв, какъвто притежава младият човек. Защото именно учениците много често ми помагат да открия и разбера онези важни неща, които не съм успявал да оценя преди да попадна в най-старата българска гимназия. Нашите ученици са чувствителни и изпитват ненавист към лъжата, натрапчивото поведение и лицемерието. Но тези наши ученици са преди всичко хуманитаристи – хора, които обичат да правят добро и на които не е чуждо понятието солидарност. Те често участват в благотворителни акции и се включват в общественополезни каузи, проявявайки висша форма на правене на добро. Това ме кара да мисля, че възраждането на загубената памет за Кудоглу трябва да започне именно в българското училище. Тук учениците изграждат в себе си любов към ближния, тук те се учат, че ако всички помагаме на нуждаещите се, ще живеем в едно по-добро и щастливо общество, без да сме материално зависими от която и да е било държавна институция. Ако всички направим благотворителността част от нашия живот и помагаме на онези, които имат нужда от това, то светът би станал по-добро място за живеене. Истинската благотворителност се заражда в българското училище, защото тук тя е неподправена и безспорна, не е лицемерна и не цели материални или духовни облаги за личността. Както се казва, тук благотворителността се провежда в името на благотворителността.

Ето и писмото, което изпратих на господин Евгений Тодоров:

    Здравейте, господин Тодоров!

    Темата за Димитър Кудоглу и благотворителността е близка както на мен, така и на моите ученици. Стигнал съм до извода, че тази тема Ви допада, за което искрено Ви поздравявам. Това е кауза, за която Вие се борите от доста време и за която си заслужава да продължите да се борите. Нека да не Ви демобилизира фактът, че за Кудоглу се знае малко. Да, така е, прав сте, но Вашите думи успяват да достигнат до много хора, включително и до мен. Благодарение на Вашата активна дейност по темата все повече млади хора чуват за Кудоглу, интересуват се, четат. Наскоро ми хрумна една идея. Дадох на учениците от два класа да представят презентации за Димитър Кудоглу на руски език (учител съм по руски език). Бях приятно изненадан, когато разбрах, че темата се хареса на учениците ми. Те представиха разнообразна и достоверна информация за Димитър Кудоглу. Следващата им задача ще бъде да подготвят презентации за Недко Каблешков, който също е свързан с Кудоглу и с благотворителността в града ни. Смятам, че това е един добър начин да се запознаят учениците с малка (но много важна) част от историята на Пловдив.

     Желая Ви всичко най-добро! Не спирайте да говорите за делото на Кудоглу!

Пловдивският телевизионер е автор на множество публикации, които са посветени на Димитър Кудоглу, както и на единствения филм за благодетеля Заговорът срещу Кудоглу. В него се проследява мистичната последователност от събития, при които бавно, но сигурно се унищожават всички материални блага, които Кудоглу завещава на нас, пловдивчани. Господин Евгений Тодоров посочва няколко основни причини, които вероятно са довели до заличаването на паметта за Кудоглу: загубата на ценности, загуба на историческа памет, ненавист към турската фамилия на благодетеля, обикновен нихилизъм и отрицание на всичко важно, раболепие пред чуждите народи и деструктивна антибългарщина. Склонен съм да вярвам, че най-вероятно става въпрос за съвкупност от няколко фактора. Почти съм сигурен, че не може един единствен фактор да заличи граденото с много труд, средства и вяра в благоденствието на българския народ…

Истински състрадателният човек се опитва да помага на всички хора, не си прави тънки сметки, той се чувства съпричастен към дадено общество и не дели отделните хора по етнос, религия, професионална длъжност и др.

Тук е мястото да се припомнят думите на Димитър Кудоглу относно изначалното предназначение  на благотворителността:

     Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела.

Нека се върнем към заглавието на настоящия текст: “Не спирайте да говорите за делото на Кудоглу”. Словото има уникална сила. То е заразно. Словото може да променя нагласи, да възражда или заличава историческата памет за достойните българи. Словото придобива още по-голяма значимост в Хуманитарната гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, в която аз работя, защото тук то е на почит и е основно наше средство в борбата срещу загубата на ценности. Точно поради тази причина смятам, че разговорът за Кудоглу трябва да влезе в българските училища, че е много по-важно учениците да анализират благодетеля през призмата на общочовешките добродетели, които е притежавал той, отколкото да се съсредоточават върху чисто фактологични данни за неговия житейски път, които в днешно време лесно могат да бъдат намерени в интернет. Аз и моите ученици смятаме да се придържаме към този подход, защото той е продуктивен, проверен е във времето и поражда положителни ценностни нагласи.

Гордея се с историята на своя град и смятам, че Димитър Кудоглу е един от най-достойните представители на този град!

Споделете ни във:

4 thoughts on “„Не спирайте да говорите за делото на Кудоглу”

  1. Благодаря на г.н Сотиров за позицията. Данао да имаме повече такива учители.

  2. Браво за текста. Само така, малко по малко може да отлепим от и да поемем нанякъде. Благотворителността е нещо много важно във всеки един смисъл. Помага ни да се освободим от хватката на материалното. Виждаме че има и друг живот и други ценности освен пари, печалба и пак пари.

  3. Защо все още няма изграден по величина и достойнство паметник на този достоен за Пловдив и историята на града човек! Той строял и дарявал на града имоти, болници, сиропиталища и т. н а тези сега разпродават всичко дарен от него!

    1. Има паметник в двора на бившата белодробна , потънал в забвение , но няма кой да го премести на центъра , на гроб не им оттърва да виждаме дарителите , щото те знаят само да крадат !!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.