Музикално-литературен пърформанс завладя Етнографския музей като част от Международния литературен фестивал „Leterapopuli“
Акцент по време на Международен литературен фестивал „Leterapopuli“ бяха музикално-литературните пърформанси, които имаха специално място не само в програмата на форума, но и си извоюваха такова в сърцето на публиката. Едно от поредицата събития се състоя по стихове на поетесата Лиел Александра Адмон и по откъси от романа „Риданието на океана“ на испано-френската писателка Йоланда Гонзалес. Музикалният акомпанимент бе специално композиран и изпълнен от френската композиторка Изабел Клайн – Исака. Събитието се проведе в едно от най-живописните кътчета на Пловдив – Регионален Етнографски музей.
Първа на сцената излезе Лиел Александра Адмон със свои стихотворения и откъс от поемата „Седем езера“:
„През повечето дни спя
А щом настъпи преходът в светлините, трептящо крача
към горското величие: планината
В началото шуми още тръпката на човешки следи, присъства
паметта на счупените клони, разложени
вкупчени дула гледат към мен
Звукът на стъпките ми като
пропукващ огън, минавали са
от тук и други
опитвали са се да прогледнат през очите на дърветата и преди мен.
Гората се сгъстява в себе си
вече хиляди пъти
В този момент коренче създава майчини клетки
Семена на шишарка се събират в златно сечение на спирала
разкрива се разядената плът на листото и борбата срещу разкъсването
Магнетичнато проклятие на висящите капки
дърпа вода обратно към земята…“
Под съпровода на Изабел Клайн стиховете оживяха, за да отведат слушателите в дебрите на Рила планина. Основна роля изигра любовта на Изабел Клайн към България, която ѝ помогна да почувства ритъма на стихотворенията, за да подсили бездруго магичното им внушение със своето пиано.
След изпълненията на Лиел Александра Адмон думата взе д-р Достена Лаверн, основател и Артистичен директор на фестивала „Летерапопули“. Тя сподели, че специален гост в залата е голямата българска поетеса и преводач от френски език Аксиния Михайлова, която е първата българка – носител на престижната френска награда за поезия „Гийом Аполинер“. След това прочете и едно нейно стихотворение, което се вписва по най-добрия начин в своеобразното пътешествие към планината, направено до този момент:
„Не се опитвай
да разпределяш времената
по часове и минути,
а по звуци
и мълви…“
След прочита на стихотворението на Аксиния Михайлова д-р Достена Лаверн „отведе“ публиката към романа на испано-френската писателка Йоланда Гонзалес и своеобразната безкрайна морски шир. В следващата част от събитието публиката отново имаше възможността да се наслади на музикално-литературно изпълнение на откъси от книгата „Риданието на океана“, прочетени в оригинал и превод и отново под акомпанимента на Изабел Клайн.
Творбата на Гонзалез прави паралел между баските китоловни кораби през шестнадесети век, когато убиването на китове представлява истинска жертва в името на прогреса, и днешно време, когато гигантските бозайници са пред изчезване, а труповете им редовно тъмнеят по крайбрежията.
„Най-много ме впечатли фактът, че това, което преживяваме като катастрофа днес, е плод на една история, започнала много отдавна. Затова почувствах нужда да напиша този роман, за да свържа двете епохи“, споделя Гонзалес. Допълва, че живее на брега на океана и се чувства лично засегната от проблема.
Последва дебат на тема: „Литературата по време на екологична и социална криза“ с участието на Лиел Александра Адмон, Йоланда Гонзалес и испанската писателка Рахел Мартинес Гомез, която, заедно с Изабел Клайн, за втори път взима участие във фестивала.
„Много съм щастлива, че съм отново в Пловдив“, сподели Рахел. Тя дори поздрави публиката на български език.
В ролята на преводач и модератор влезе д-р Достена Лаверн, която започна дискусията с въпроса дали жената по някакъв начин не е свързана по-директно с природата, отколкото мъжа и дали това рефлектира върху писането?
„Самото женско тяло е мястото, откъдето тръгва писането, така че да, определено има разлика“, отговори Йоланда Гонзалес. Рахел пък се позовава на концепцията на маите сантипонсар, според която чувството предхожда мисълта. Затова в нейните романи преобладаващо е чувството – тялото, от което идва първият импулс за писане.
„Има тенденция природните явления все повече да присъстват литературата. Това е начин писателите да се ангажират с каузата на това сложно време, в което живеем. Женското не реди, а твори“, заяви Лиел Александра Адмон. Според нея мъжкото иска да завладее, да нареди дори на Бога – а жената няма нужда от това.
Изабел Клайн също се включи в дискусията. За нея чувствителността и способността за интуитивна импровизация не са типично женско качество.
„Много мъже биха могли да правят същото. Само че нашето общество не им го е позволило. Не ценим достатъчно чувствителния, интуитивния мъж, който е развил тези способности“.
Йоланда Гонзалес заключи:
„Няма мъже, жени, растения, животни, хора. Всички сме едно органично цяло и тези пукнатини, тези пропасти, които са се отворили, трябва по някакъв начин да ги преодолеем“.
Фестивал ЛЕТЕРАПОПУЛИ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив по Компонент 1 – ,,Фестивали и значими събития“ и БИАМ. Той е част от културния календар на града.
Автор: Габриела Киркова
Снимки: Пейо Иванов
