Нощта на музеите и галериите стартира с откриването на един от най-важните археологически паметници в Пловдив – Малката Базилика. Това изключително събитие, подкрепено от фондация „Америка за България”, се осъществява след дълъг период на усилена работа от страна на реставратори, археолози и архитекти. Доц. Елена Кантарева – Дечева, отговорна за реставрацията на обекта, разказва повече за историята на базиликата за Блога на Нощта.
Разкажете ни за историята, която пази Малката базилика в Пловдив.
Малка базилика е може би една от последните открити постройки с мозаечен под. Това става по време на изкопни работи за строежа на един от жилищните блоковете на бул. Мария Луиза. Попадат на базиликата, на крепостната стена и става ясно, че това е паметник с много висока културна ценност и строежът на блока е спрян. Блокът е преместен по-надолу по трасето на булеварда. След това започва археологическо проучване на мястото. Това се случва началото на 90-те години. Взема се решение да бъде запазен паметникът, тъй като под всички блокове на булеварда е имало сгради с мозаечни подове. Те са отстранени от терена, някои от тях са обработени и в момента се съхраняват на склад в Археологическия музей. Всички постройки са проучени 
археологически, някои от тях са били жилищни сгради, тук е била единствената синагога не само в България, а може би и на Балканите, антична синагога с мозаечен под. Всичко това се съхранява в Археологически музей. Малко пловдивчани са информирани за това богатство, понеже не са експонирани. Сега, когато е факт новата сграда на музея, той десетилетия беше затворен, е експонирана една мозайка – т.нар. „Нептун” или „Нарцис”, за наименованието все още има спорове. Само една мозайка седи в музея, всичко друго е в хранилището. Така че Малката базилика има късмет. До 1998 г. е имало някакви реставрационни дейности, част от мозайката е била отделена от терена, но не и обработена. Тогава аз бях реставратор на археологически музей, по програма „Красива България” взехме всички нужни разрешителни за паметници на културата и се взе решение мозайката изцяло да бъде премахната с цел нейното запазване. Тогава аз и моята колежка Милица Илиева вдигнахме мозайката. Оттогава тя седи на склад. След това 2010 г. се заговори за евентуален проект за реставрация. 2011 стартирахме работа, в рамките на 4-5 месеца през летния период обработихме 120 кв.м. мозайка. Това беше непрекъсната тежка, трудоемка и отговорна работа на осем души колеги. Тази година успяхме да върнем мозайката на мястото ѝ. За целта бяхме оставили един участък от мозайката, затрупан с доста пясък и пръст, който да ни дава нивото и мястото на мозайката, защото ние я навързваме като пъзел. Мозайката на терена беше непокътната, успяхме да прикачим останалата част към нея. Другата отговорна задача беше мозайката в баптистерия. ’98 г. се реши тя бъде запазена на място с бетонна плоча. И оттогава никой не знаеше какво се случва вътре. Дори и по време на строежа на сградата не бяхме съгласни да го разкрием, докато сградата не бъде изцяло покрита и не се обезопаси обектът. Тогава се пристъпи към премахването ѝ и разкриването на баптистерия. Мозайката беше в добро състояния, успяхме да я укрепим. Хубавото в случая е, че е запазена не само мозайката, а и т. нар. писцина – това е кръстовиден басейн със стъпала, в който навремето християните са били кръщавани. Това е ранна християнска базилика, датирана е от 5 – 6 в. Тогава са кръщавани големи хора, не деца. Затова един голям човек спокойно влиза в басейна, а отстрани има малки детски секции. Мазилката, част от мраморната облицовка и стъпалата също са добре съхранени. Има два канала за пълнене и изтичане на вода. Базиликата е имала два строителни периода. Мозайката е от по-ранния – 5 в. Вторият под е бил 80 см. над мозайката и е бил тухлен.
За архитектурата на базиликата….
Базиликата почти граничи на изток с крепостната стена, има прилежаща към нея антична улица от западната страна, на която най-вероятно е бил входът. Базиликата е трикорабна едноапсидна сграда, към която през втория период е построен и баптистерий в североизточния край на сградата. Зидовете не са добре съхранени, освен тези на баптистерия. Мозайката е от първия период на сградата, през втория период е имало керамичен под от тухли, един много масивен каменен амвон, който сега ще експонираме извън сградата. Всичките кораби на базиликата са с мозаечен под, има стълбище, което е било след олтарната преграда. Има колони с капители от баптистерия, които и в монета са част от експозицията на Археологически музей. Има част от колони, които ще намерим начин да експонираме по зидове или вътре в сградата.
Какво е Малката базилика за Пловдив?
Според мен това е ключов обект за Пловдив. Това е ранно християнска църква, което показва, че населението на Филипопол е било християнизирано много по-рано от колкото ние официално приемаме християнството. Тук свети апостол Ерм – ученик на св. Апостол Павел (един от 70-те апостоли) е дошъл в 36 г. и е станал първият епископ на Филипопол. Т.е. има данни, че Филипопол е един от най-ранните християнски градове и това са доказателствата, артефактите – както казват археолозите. Тук е имало голяма християнска общност, доказателство за това са Малка и Голяма базилика.
Какво в работата Ви представляваше най-голяма трудност, кое бе предизвикателство за Вас?
За мен беше най-трудно да чакам повече от петнайсет години, защото се притеснявах каква ще е съдбата на тези мозайки. Предизвикателство беше мащабът на обекта. Ръководила съм и реставрацията на мозайката в подлез „Археологически музей”. Там мозайката беше на място и имаше други проблеми. А тук мозайката не е на обекта, цялата мозайка беше вдигната, беше вдигана и по-рано от други колеги, беше престояла в много тежки условия, някои фрагменти бяха в трагично състояние. Наложиха се много грижи, много внимателни действия от наша страна, за да ги възвърнем към живот. Другото голямо предизвикателство беше връщането на мозайката на реалните ѝ места. Голяма част от зидовете бяха позагубени от терена, бяха иззидани нови, които не повтаряха точно силуета на старата сграда. Наложи се да къртим един зид, защото мозайката не влизаше на мястото си. Но се справихме.
