![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2024/06/448270091_10160564581427529_8919206193873068803_n-780x470.jpg)
„Интересно е съществуването на такива хора, които успяват да творят словесни произведения. Защото това не е лесно, това означава, че се правят някакви компромиси. Отделя се време, което човек инвестира, за да пише. Винаги е хубаво, когато се съберат хора и говорят за литература, вместо да си трошат главите. Кажи две думи за тази книга, защо я написа?“ – с тези думи започна срещата на четящите пловдивчани с Мартин Касабов модераторът Стефан Русинов по време на представяне на книгата „Момчето, което завърза Луната за Земята“, в рамките на двадесет и второто издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ 2024 г. в клуб Fargo.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2024/06/441904861_10160564581967529_8842940739170022700_n-1024x708.jpg)
Мартин Касабов разказа спомен от деветдесетте години, когато баща му започва да поставя решетки на дома им. После допълни, че другият му спомен е как майка му му слага мокри кърпи и е тревожна.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2024/06/martin-kasabov.jpg)
„В тази книга е застъпена темата за болестта и за връзката межди майка и дете. Малко по малко майката разказва приказката на болното си дете и през болестта и съня, то влиза в нея. Пренаписва я и книгата започва да става абстрактна. Тя обговаря въпросите за порастването и какво е любовта между майка и дете, възможно ли е тази любов да отиде на луната и да бъде заземена. „Въжето се къса, някой друг го завързва отново. Това е един процес, опит, който поколенията продължават“, разказва Мартин.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2024/06/441904855_10160564581362529_6914532782728374602_n-1024x701.jpg)
Разговорът продължава със споделяне на автора за образи от книгата, с музиката, която слуша хиляди пъти, бягането от създаване на герои с имена. Стефан Русинов акцентира, че „приказката се наслоява, постоянно се откриват нови пространства и персонажи. Това е сложна приказка.“ После зададе въпроси за работата с редактора Борис Минков, за връзката с асоциациите и думите, за работата с художника.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2024/06/441921451_10160564581507529_7252992400714245842_n-1024x732.jpg)
В минутите за въпроси, се включи със своя отзив за книгата Краси Лозанов. И допълни, че рецензията на Борис Минков е била от шест страници и той не определя книгата като жанрова литература. Лозанов заяви, че книгата подвежда, защото е написана с красив език, а същевременно се оказва, че „губи от бързото четене. Ролята на фантазията е важна в случая, но тя е без значение, ако няма достатъчно работещ алгоритъм за овладяване на тази фантазия“.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2024/06/441920589_10160564581852529_3735621431467774919_n-1024x768.jpg)
По време на събитието до мен стояха родителите на автора. След като приключи срещата, им зададох няколко въпроса. Бащата Христо сподели, че Мартин обича да пише още от дете и разказа моменти от училищните му години. В разговора бяхме единодушни, че „всеки човек има талант, а родителите създават условията той да се прояви.“ Майката на Мартин Касабов смутено промълви името си, когато я попитах. В нейните очи блестеше щастието.
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2024/06/441910723_10160564581222529_516779392109561712_n-1024x740.jpg)
![](https://podtepeto.com/wp-content/uploads/2024/06/448236840_10160564580907529_5486142802269535006_n-682x1024.jpg)
Разделих се с родителите на автора на приказката и се наредих на дългата опашка от хора, чакащи автографи. Предупредих младите мъже след мен, че ще се наложи да изчакат повече време. Оказаха се приятели на Мартин и обещаха да бъдат търпеливи. Докато чакахме, ги попитах дали и те имат планове да пишат книга. Усмихнаха се и отговориха, че „всяка жаба трябва да си знае гьола“. Разсмяхме се и след малко дойде и моят ред да се изправя до автора.
-Две много сериозни теми засягате в книгата: отношенията с майката и темата за деветдесетте години, която все още не е изследвана достатъчно. Не се ли страхувахте, че ще отблъснете читателя?
-Защо да го отблъсна? Ако не се пише достатъчно по тази тема, книгата запълва един глад. От друга страна, аз не мога да пиша за деветдесетте като възрастен човек, който е живял зад политическите промени. Аз тръгвам от един детски ум. Това са моите възприятия и моите спомени. Аз си спомням Лукановата зима, но като един шум от телевизора. Това, което помня, е реалното отражение на тази политика в живота, това, на което съм бил свидетел – за друго не мога да говоря.
-Приказният свят помогна ли да преодолеете тревожността от деветдесетте, когато се връщате към тях?
-Да, именно, това е бягство. Аз помня, че тогава до покрития мост на Марица продаваха любовни романи. Отново едно бягство в изживяванията. Това са ми първите впечатления.
-Коя е най-интересната история, която разказахте в тази книга?
-Трудно ми е да избера. Защото съм влюбен във всички. Много харесвам детектива без сянка. Това е образ, за когото бих написал отделна книга – детектив, чиято сянка разрешава случаите му! И той, ако я загуби, вече става половин човек. Но любимата ми е за вятъра и неговата сестра. Вятърът, който изгубил тялото си и не може да каже на сестра си, че я обича.
-Ако героите имат имена – все пак това момче с вашето име ли ще бъде, или ще му изберете друго име?
-Бих избягвал този въпрос, но ще отговоря с да. С моето име.
-Има ли герой, който е Вашият баща?
-Да, появява се баща ми, но тази книга е за майка ми. Обещал съм му – следващата книга ще е за него.
-За каква сериозна тема ще пишете следващия път?
-Искам да напиша забавен книжарски роман. Аз работя в книжарница. Искам да е забавна съвременна книга. Не знам дали ще успея, но това е нещо, което ми е интересно в момента.
Благодарих за отделеното време, отдалечих се и се обърнах. Двамата млади мъже бяха вече до Мартин Касабов. По лицата им се виждаше, че се радват на успеха на своя приятел.
автор: Таня Йорданова
Снимки: Ванеса Попова