АктуалноГрадътИзбор на редактораКултураМненияНовини

Конкурсите за музеи в Пловдив – анонимни и на тъмно

За разлика от Министерство на културата, Община Пловдив отказва да споделя информация за жури, концепции и детайли по избора на директорите на регионалните културни институти в града

С нови-стари официално назначени директори на 3 от регионалните си музеи Пловдив посреща есента на 2022 година. Историческият, Археологическият музей и Градската художествена галерия имат назначени след конкурс директори – конкурси, обявени в края на юли и с резултат в края на август. Как избра общината тези нови ръководители остана в тайна за българската общественост.

В отпускарския месец август трябваше да бъдат написани концепциите, които в последствие да се защитят пред комисия, организирана и ръководена от представители на Община Пловдив. Тези конкурси се различават от конкурсите за директори на държавните структури – като Държавна опера – Пловдив, Драматичен театър – Пловдив и Куклен театър – Пловдив, където водещата институция е Министерството на културата.

За разлика от държавните конкурси, общинските, изглежда, са напълно анонимни и се случват „на тъмно“ – дори след тяхното случване. Това е и официалната позиция на Община Пловдив в отговор към „Под тепето“.

След като конкурсите преминаха, през септември на публични събития поетапно се обявиха новите директори – доц. д-р Костадин Кисьов за Археологическия музей, Стоян Иванов за Историческия музей и Красимир Линков за Градската художествена галерия. Официално обявяване на това как са протекли тези конкурси, кой е кандидатствал за тях и с каква концепция нямаше.

Затова от „Под тепето“ отправихме официални въпроси – кое е било журито, кои са били кандидатите, с какви идеи кандидатстват директорите на тези важни институции?

Как се случват конкурсите на държавно ниво – прозрачно и видимо за всички

За сравнение: Споменатите държавни структури – операта и театрите – не само обявяват официално резултатите от конкурсите, а и излъчват на живо процеса. Всеки кандидат се явява пред журито, представя концепцията си, отговаря на въпроси. Всеки застава с лицето си, с биография, така че целият процес е напълно прозрачен – експертното жури решава, но всеки български гражданин може да види как се случва това.

Официално и видимо за всички на страницата на Министерството се публикуват кандидатите, резултатите от конкурсите.

Как се случват на общинско ниво – анонимно

На местно ниво нещата стоят по съвсем различен начин. На официалния ни въпрос „От кои експерти е съставено журито“ реален отговор нямаше. Вместо отговор кои са те, получихме отговор от какви институции са подбрани членовете.

Това всъщност е преразказ на Закона за културно наследство, тъй като както в отговора от общината, така и в ЗКН изрично е казано как се съставя журито – от трима представители на местната власт, трима на национални или регионални музеи и един представител на Министерство на културата. Все пак в конкурсите в Пловдив са били включени и двама представители на две браншови организации – Българска асоциация на работодателите в сферата на културата (БАРОК) и Сдружение „Ръководители в областта на културата“.

Кои, как и защо са подбрани тези експерти обаче остава напълно анонимно за обществеността. Отговорът се повтори и за трите конкурса – за художествения музей ГХГ – Пловдив, Историческия и Археологическия музеи.

Неясен отговор получихме и за възможността тези конкурси (които ще бъдат най-рано след 5 години) да бъдат излъчвани в интернет: „Община Пловдив обмисля вариант в правилата за провеждане на конкурсите да се предвиди конкретен текст, в който конкурсът в сферата на културата да се излъчва на запис на интернет страницата на администрацията“, се казва в отговора на общината.

Кога ще се случи това, кой е отговорен за случването му и дали изобщо някога „обмислянето“ на този вариант ще стигне до реализация не е ясно.

Как трябва да се случват конкурсите за култура в Европейската столица на културата

Всичко това няма отношение към конкретните личности. Има отношение към централното управление на културата от Община Пловдив – освен желание всичко да се случва тайно и анонимно, абсолютно нежелание за активна роля на властта и местната общественост към процеса.

Показателно за пасивната роля на местната власт е фактът, че на два от трите конкурса се яви само един кандидат. Дългогодишният директор на Археологическия музей д-р Кисьов, както и дългогодишният директор на ГХГ Пловдив Красимир Линков спечелиха състезания сами със себе си. Двама кандидати имаше за Историческия музей – освен победителя, опит направи и д-р Видин Сукарев. Но затова е виновна местната власт.

Нелепо е да очакваш да се появят впечатляващи кандидатури през август месец след обявен конкурс на неоткриваемо място на полуфункционалния сайт на общината. Как точно един амбициозен потенциален директор ще разбере за този конкурс, обявен на скрито място на сайт на една от десетките общини с музеи и галерии в страната?

Изглежда, за да е качествен даден директор – освен умения да бъде директор – той трябва да има и мрежа от агенти, които да следят клюките: „Ей, чухте ли, май в община Септември са обявили конкурс, давайте да пишем концепция как да развием музеят там!“. При това – за един месец.

Един качествен нов директор би се появил, когато общината е проактивна – местната власт трябва да популяризира бъдещ конкурс с месеци по-рано. Конкретни хора трябва да разберат за тях, да имат време да опознаят ситуацията, да предложат идеи.

За съжаление, сегашните конкурси са просто едно отбиване на номера, което не трябваше да се случва с града – екс-европейска столица на културата.

И реалността е, че в тази сфера сме провинция.

Музеи и галерии за пример има в цялата страна, като безспорно Пловдив изостава от градове, като Габрово или Казанлък (а и не само), където има млади, модерни, активни директори, които възраждат институциите там.

Важно е да се подчертае, че въпросът тук не е за субективно мнение – например, че все пак Археологическият музей има съвременен вид и поглед към разнообразни публики; или че Градската галерия не е никакъв образователен център, а е сергия с пространства, които всеки желаещ може да си наеме без никаква програма от страна на институцията. Това е субективното мнение на автора на текста.

Обективното мнение е, че докато всичко това се случва скришом, няма как обществото на града, всеки един интересуващ се от култура пловдивчанин, да разбере кой и защо управлява тези структури.

Кандидатурата на директора на музея в Клисура Стоян Иванов бе оценена като по-добра от тази на д-р Видин Сукарев – единият с дългогодишен директорски опит в клисурския музей, другият – с дългогодишен опит като уредник в пловдивския музей и академична кариера с множество научни публикации. Но как да разберем дали това е така? И как ще проследим дали след 5 години той е изпълнил заложеното в плана си? Няма как да разберем, защото конкурсът протече на тъмно, а никой не желае да споделя информация с пловдивчани за него.

На въпрос каква е концепцията, с която е спечелил кандидат-директорът на Градската галерия получихме тривиален отговор, цитираме: „основният акцент в концепцията е популяризирането на културното наследство и съвременното изкуство чрез привличане на повече и по-разнообразна аудитория, включително труднодостъпна публика (малцинствени групи и други). Развитие на изледователската и образователната дейност с фокус фондовете на галерията, дигитализиране на фондовите единици, придобиване на нови произведения на изкуството, изложби на картини от световноизвестни художници в залите на галерията и т.н.“.

Това не може да бъде концепция за управление на художествен музей. Това може да бъде санитарният минимум, който трябва да бъде покрит, за да бъде започнат разговор, за концепция за управление. Досега образователна дейност и работа с малцинствени групи е екзотика за дейността на галерията, но, чудесно, явно това ще е бъдещето. Но каква ще е тази дейност? Тайна. Кой наивник би си помислил, че пловдивчани трябва да знаят какво се случва с галерията.

Това отношение на местната власт – дали към културните институции или към пловдивската общественост, или и към двете – е обидно. Не бива летвата да е толкова ниско. И не бива Пловдив да е толкова непривлекателна дестинация, че да има по кандидат за културните ни институти.

Да не е голословно – за сравнение: на конкурса за споменатия по-рано Дом на хумора в Габрово са кандидатствали четирима кандидати, за Градска галерия – Казанлък са се явили трима кандидати. В Пловдив – един. Тъжната истина, но толкова сме интересни.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

3 коментари

  1. Авторът няма представа от мисията и функцията на музеите залегнали в зкн и още 32 наредби. Основната дейност е проучването и опазването на паметниците, експ.-образователната е вторична. От 17 конкурса само в 3 музея са избрани нови и то над 40 годишни уредници. В другите не е имало втори кандидати като в пловдив. Отговорността на директора е за всичко срещу 1500 лв, а млждият умнкрасив кртикар за 10000 лв не отговаря даже за писанията си.

  2. Авторът няма никаква представа какви са за дълженията и мисията на музеите по зкн и още 32 наредби, проучване и опазване на паметниците а не удоволетворяване на умнокрасивите разбирачи от всичко получаващи заплати по 10000 лв срещу музейни специалисти с опит и експертиза получаващи 1000 лв. В стария град всичко е запуснато, къщите ПК обрасли с дървета, падат мазилки, античния театър се експлоатира без никакви норми като такъв и какво ли не още, конкурс за директор няма, но за там момчето архитект без един проект не пише нищо, защо ли.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина