Колонката на бармана: Основният проблем на модерните либерални демокрации е …

Истински парадоксално, но свободата, която е изритала човечеството напред в практически всяко едно отношение, дава същата почва за отглеждане и на нейните отрицатели

Това е особена форма на психическо разстройство – да мразиш себе си е изключително неприятно

Продължавам да твърдя, че основният проблем на модерните либерални демокрации е прекалената им толерантност към глупостта. (бел. авт.:бих изредактирал тази думичка със „собствените си врагове“, но няма да го направя)

Истински парадоксално, но свободата, която е изритала човечеството напред в практически всяко едно отношение, дава същата почва за отглеждане и на нейните отрицатели. Да псуваш капитализма и глобализма (интересен термин, използван от специфична група люде) от iPhone, карайки немски автомобил към офиса на западна фирма, в която работният език е английски, цъцкайки италианска марка бразилско кафе, е леко нелепо.

Това е особена форма на психическо разстройство – да мразиш себе си е изключително неприятно, особено ако прехвърляш тази омраза върху артефактите на всекидневието си, приравнявайки ги с политическата и икономическа система, която ти е осигурила възможността да ги мразиш.

В известен смисъл това е и великата драма на съвременния човек – мрази модерния си живот, защото му е сложен и не го разбира, което го дразни и ядосва, в същото време желае простотата на предмодерните общества, но с нивото на удобство на сегашния си живот. Тази мечта я разбирам, но това не я прави нищо по-различно от мечта.

Няма пълно щастие – или живееш в модерна държава с всичките плюсове, удобства, свободи, удоволствия, отговорности и т.н., или хващаш гората и отиваш в Сибир да вариш чай на огън и да ти виси портрет на психопат от стената.

Автор: Валентин Вълканов

Exit mobile version