АктуалноГрадътКултура

Когато паважът беше важен

Специални статии през 30-те обясняват технологиите и иновациите при реденето на паважни настилки за автомобилно движение

Трагичното състояние на пренаредения паваж по „Цар Освободител“ в София пред Народното събрание предизвика спомените на различни изследователи по темата. „Ремонтът на ремонта“ у нас стана практика, особено за такива „сложни“ технологии, като реденето на павета, плочки, тротоарни настилки и прочее. Едно време ситуацията е била по-различна.

Историческият блог „Бохемска София“ припомни с фейсбук пост статия от столичния вестник „Сердика“ от 1938 година за ново инженерно решение, което да пази всяко едно паве при ремонт. Статията „Първото паве“ се заминава със средство, с което да се вади първият камък от даден паваж, без да се нарушава неговата цялост. Дотогава паветата се вадят с метален лост, който се забива до злополучното паве, което след това с много усилие се вади, а в процеса често то бива натрошено, пише в статията.

За да не се унищожават, инженер Христов предлага устройството, което да вади това паве безопасно, след което останалите излизат по-лесно.

Самите павета и начин на градеж често са създадени със специални форми, за да не се налага тяхното трошене, рязане или допълнителна обработка на терен. Това също е обект на редица статии в специализираната преса от 20-те и 30-те години.

В други се обсъждат нови варианти за редене с фуги, без фуги, с различни видове подложки и прочее, за да се достигне до оптимален вариант, който издържа – както на много места и в София, и в Пловдив, и в цялата страна – вече около век.

За съжаление технологията от 20-те години на миналия век се оказва невъзможна за строитлеите от 20-те години на настоящия век. Много често паветата се нареждат по произволен начин, не съгласно установената технология. В София жълтите павета бяха нарязвани машинно, вместо да се използват създадените специално за целта крайни петоъгълни павета.

По същия начин и в Пловдив по улица „Карловска“ изчезнаха много от идентичните – но гранитни – крайни петоъгълни павета. Безследно изчезнаха и голяма част от големите павета, заменени с по-малки „мозаечни“ такива. Уви, твърде често изчезват много издържливи настилки, най-често гранитни бордюри, заменяни с бързо рушащи се бетонови изделия.

Преди 100 години обаче всяко паве е било важно и специалистите са се занимавали да измислят технологии дори за „първото паве“, което да бъде спасено от бързо действащи майстори.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина