Предлагаме ви 3 бързи посоки в близост до Пловдив с ефект като след ваканция
Насладете се на красива природа, прохлада, гледки, вкусна храна и време – със себе си или с любим човек.
РАЗХОДКА 1: ДО ВОДАТА И ОБРАТНО – ВДЪХНОВЕНИЕ КРАЙ ПЪРВЕНЕЦ
Понякога не е нужно да пътуваме дълго, за да се почувстваме далеч от всичко. Само на 20 минути от Пловдив, Първенец ни напомня, че красотата се крие в познатото, стига да го погледнем с нови очи.
Маршрутът до водопада на река Дермендере е лек, подходящ и за деца, пейзажът – щедър, а през топлите месеци водопадът е в най-красивата си форма. До него се стига лесно, а веднъж стигнали, сядаме край реката и забравяме за времето. Слънчеви отблясъци по водата, глъчка на птици и прохладни пръски – и природата ни връща към себе си.
Когато очите се наситят, стомахът се обажда. Ето затова няма как разходката ни да не ни отведе до Малкия Явор. Ресторантът е сгушен в обятията на зеленината и ни очаква гостоприемно. Една халба студена бира е точно на място тук, но храната е това, заради което идваме. Богато, много богатото меню ни изкушава и човек иска да си поръча и да опита от всичко. Салати с пресни сезонни зеленчуци, предястия .. ах, а как да пропуснем вкусотиите на керемида или сачовете, когато и от скарата се промъква изкусително ухание!
Като гладни котараци се оглеждаме по масите и се съгласяваме – задължително ще поръчаме сач Майстора. При сервирането му направо ръкопляскаме от задоволство! Как се описва този аромат, тези крехки мръвки, кашкавалът, който се разтича по сочното месце и приятният звук от цвърченето?!
Малкият Явор ни изпрати Много доволни. И ни напомни колко лесно е да се почувства човек добре.
РАЗХОДКА 2: В ПРЕГРЪДКИТЕ НА ВРЕМЕТО – ХИСАРЯ И НЕГОВИТЕ ТАЙНИ
Диоклецианополис – звучи като древно заклинание, нали? А всъщност е сърцето на Хисаря –където всяка улица разказва за могъществото на Римската империя.
През V–VI век това е бил третият по големина град в Тракия, след Филипопол и Берое. Наречен на император Диоклециан, градът е бил любимо място за почивка на римската аристокрация – не само заради минералните извори, но и заради архитектурата, природата и усещането за вечност. Ходим по улици, изградени по Хиподамовата система – прави, каменни, мъдри. Спираме до нимфеума и си представяме магичния им танц.
Изпълнени с любопитство и жажда за още изживявания, се отправяме към лежерен обяд. Лесно открихме ресторанта, препоръчан като задължителен от повечето ни приятели с вкус към добрата храна.
Ресторант Национал е семейно съкровище с красива градина, поддържана като любима приказка. Интериорът– уютен, с предмети от пътешествия и красиви детайли, които разказват без думи за места, хора и споделени мигове. А храната… храната поредният е повод да се върщаме пак и пак в Хисаря.
В сезона на ягодите, разбира се, започваме с свежа листна салата с плодове и сирена. Лакомо надграждаме вкуса със котлет, перфектно приготвен и овкусен. главният герой на този обяд безспорно е заешкото роле – толкова крехко, ароматно и сочно, че не остана време за фотосесия – имаме снимка на облизаната чиния. Зад кадър фотографът бавно, почти тържествено и с видимо удоволствие си похапва полента с гъби и млечен мус. Каза, че е най- хубавата, която може да се опита.
И тук идва финалният трик за перфектния ден в Хисаря: не пропускайте десерта в Национал. Така обядът прелива в следобед, времето се разлива като мед, а този ресторант се нарежда сред любимите ни.
РАЗХОДКА 3: ВИНО, ВИСИНИ И ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ – УСТИНА И ВИЛА ЮСТИНА
Понякога един следобед с чаша вино носи повече покой от цяла ваканция. А понякога – цялото това преживяване се събира в едно място. Вила Юстина е точно такова.
Като пловдивчани, добре познаваме вината на Юстина, но ако още не сте ги опитали – направете го. Обадете се предварително за дегустация. Стигаме бързо до ресторанта на комплекса Юстина Вилас, където шеф-готвачът ни разкрива тайната на добрия вкус: всичко в менюто се приготвя със свежи, сезонни продукти и идва от местни ферми. Всяко ястие тук е създадено в хармония с виното.
Настаняваме се удобно, защото денят си поиска своето – Чаша розе с усет към момента: коралово-розов цвят, на фона на безкрайна зелена градина, китните къщички на комплкса и величието на Родопа планина. Вкусът разкрива копринената си текстура и освежаваща лекота, а душата тихо пее от удоволствие и на никой не му се тръгва от този рай.
Вилите предлагат уютна нощувка, а ако решите да останете – ще откриете още съкровища. Село Устина е наследник на древната Бесапара, разположено по римския път между Филипопол и Беломорието. А над него се извисява Устинският водопад – живо ехо на планината.
На следвашия ден се отправяме до параклиса „Свети Георги“. До бялата лястовица, кацнала над селото пътят е кратък , но ни възнагради подобаващо Параклисът е изрисуван от местни художници и се поддържа със средства от вярващите. Открихме своето място за молитва, благодарност и гледки, които се запечатаха в душата ни.
Ех, колко е хубаво да се изключим от шума, да вдишаме, да вкусим, да споделим.
Останалото е просто… тръгване. И връщане – към себе си.
