Храна за душата между панелките в Тракия

Таня и Иван изоставиха корпоративния свят и суетата, за да превърнат каравана в гурме оазис в сърцето на квартала

„Ядеш и ревеш!“. Или защо Гугъл определи „Лебедите“ за №1 заведение в България от типа бистро, а рейтингът на ресторанта, в който клиентите седят върху пластмасови столове, е до небесата

„ Филмът „Храна за душата” е история за любовта и за раздялата. Това е филм също и за приятелството, както и за въпроса: всъщност къде отиваме в живота? Въпросът, който ще ме придружава до последния ми дъх“. Това казва за едноименния си филм култовият режисьор Фатих Акин. Не добавя, че хубавите истории в живота често се въртят около хубавата храна- това се подразбира от заглавието на филма му и сюжетът в него.

„Има ли нещо по-важно от храната всъщност? И нещо по-добро от хубавата храна?“. Тези въпроси пък риторично си задава нашата героиня Таня Димитрова, чиято красива житейска история се върти именно около кулинарията. Тя променя живота й. А нейната история и тази на половинката й Иван са като готов сценарий за големия кино майстор Акин, само дето той вече е направил филмов шедьовър с подобен сюжет.

Таня и Иван са изключително космополитни хора, с безброй приятели. Авантюристи, които не спират да пътуват, да карат колела, да приключенстват на яхта или с кемпер. И в същото време от няколко години са „заковани“ между каре от блокове в сърцето на жилищен район Тракия. Там се намира малкото им непретенциозно ресторантче „Лебедите“, което те съвсем честно и отговорно са определили като бистро.

Както често се случва, решават да отворят капанчето си като на майтап, малко след като Таня ражда първото си дете. До този момент тя е известна в целия град като двигател на най-голямата компания, доставчик и дистрибутор на спиртни напитки. Въпреки че покрай работата си е пряко свързана с ресторантьорството, и през ума й до този момент не минавала мисълта един ден да влезе в кухнята. И да стане готвач.

Та като на шега, двамата с Иван отварят „Лебедите“ в близост до хранителния си магазин, колкото да отмине майчинството на Таня и тя да се завърне зад руля на огромната компания, за която работи толкова дълго време. Това обаче не се случва. На Таня толкова й се услажда да дирижира парада в кухнята, че решава да изостави корпоративния свят и големия бизнес. За да се отдаде изцяло на хобито си, което в този момент се превръща в нейна професия- кулинарията.

„Лебедите“ започва като най-обикновена каравана. Днес е китно островче между панелните постройки в Тракия, със своя зелена градина, навес за приютяване на чревоугодниците в лошото време и в зимните месеци, и допълнителен заден двор за събиране на всички почитатели на магията на Таня. А те са цяла армия.

В момента „Лебедите“ е истински гурме оазис в сърцето на квартала. Причината за това е домашната кухня на Таня, ежедневните й импровизации и сполучливи гастро опити, и разбира се прясната риба, която е основен акцент в менюто на бистрото.

„Ядеш и ревеш“, казва за „Лебедите“ известният български диригент Виктор Илиев, който е сред най-честите гости на заведението на Таня и Иван. Виктор е известен с това, че освен да музицира и твори, обикаля света в търсене на храната за душата. И я откри там, между блоковете в Тракия, благодарение на Таня. Същото се случи и с други много популярни лица- Васил Найденов, Евгени Генчев, известен с участието си в Ергена, и прочие.

Неслучайно Гугъл определи „Лебедите“ за №1 заведение в България от типа бистро, а рейтингът на ресторанта, в който клиентите седят върху пластмасови столове, е до небесата.

„Да, пластмасови столове, защото такава ни е концепцията. Искаме да е просто, изчистено откъм възприятията, извън тези на небцето. Искаме хората тук да се отпуснат, да не гледат часовниците си и да се чувстват като на най-обикновена каравана, но да ядат необикновена храна. Защото това е най-важното за едно заведение- какво вадиш от кухнята, а не как изглежда тя и къде сервираш храната. Нашите почитатели това търсят- простотата на живеенето и в същото време хубавото живеене. Искат да нахранят душите си и аз това им предлагам“, казва Таня, която рядко пуска дори мъжа си Иван в кухнята. Там тя е господарката и е напълно сама в нея, 24/7.

„Застанах над котлона преди няколко години и там си останах. Оставих всичко друго. Всякаква суета. Правя това, което обичам- готвя. И това ме прави щастлива, наистина щастлива. Открих себе си. Върнах широката си усмивка. С Иван и сина ни открихме щастието тук, между блоковете. Защото къде всъщност отиваме в животите си, ако не търсим щастието и хубавото живеене, както казва Фатих Акин? Какво всъщност правим, ако не храним душите си, в буквален и в преносен смисъл? Аз за себе си открих смисъла и в момента всеки знае къде съм и че може там да ме намери по всяко време- в кухнята на скромното ни бистро“, казва Таня.

Ако не вярвате на написаното, намерете „Лебедите“ на улица „Матей Преображенски“ някъде в Тракия, на гърба на източния край на парк Лаута. Седнете на пластмасов стол и попитайте Таня какво е сготвила днес. Или пък просто си поръчайте от предястието й с патладжани, прясната риба на деня и извънземното й ашуре, за да разберете откъде е вдъхновен този текст, защото не е рекламен.

„Ядеш и ревеш“, както казва диригентът Виктор Илиев.