Пламен Панов: Винаги, когато се говори за Пловдив като за град на художниците, имената на тези двама артисти неизменно ще се изтъкват
С много вълнения за организатори и публика в Галерия “Капана” се откри дългоочакваната изложба на двама емблематични за пловдивската живописна школа творци – Димитър Киров – ДиКиро и Георги Божилов – Слона.
Най-силно завладяна от емоциите беше Русалия Кирова – съпруга и муза на ДиКиро, още повече, че денят на откриването съвпадна с рождения ѝ ден.
“Много ми се искаше да направим изложба на Митко. Директорът на Градската галерия Красимир Линков обаче предложи изложбата да бъде и на двамата големи художници – Димитър Киров и Георги Божилов. Аз много се зарадвах на идеята, защото те са връстници и бяха много добри приятели още от студентските си години и до края. Много се обичаха.” – заяви г-жа Кирова.
Изложбата откри заместник-кметът на Пловдив по култура, археология и туризъм Пламен Панов. Той подчерта: “Миналата година, когато беше 85-тата годишнина от рождението на двамата велики художници, Ковид пандемията ни спря, но ето изложбата сега се случва. Винаги, когато се говори за Пловдив като за град на художниците, имената на тези двама артисти неизменно ще се изтъкват. И сега, когато се разхождаме в тази прекрасна галерия сред тези великолепни картини, ние още по-силно усещаме силата на духа и на двамата.”
Пламен Панов поздрави Градска художествена галерия – Пловдив за перфектната организация, а г-жа Русалия Кирова – за това, че отвори дома и сърцето си, предоставяйки 30 картини от своята колекция. Благодари и на Общински институт “Старинен Пловдив”, които участват с 10 творби на Г. Божилов от своя фонд, като организация, опазваща културната памет на Пловдив.
Друг известен художник и близък приятел на двамата – Николай Кучков разчете тази изложба като “голямото завръщане” на ДиКиро и Слона в културното ни съвремение. Той цитира сентенция на Толстой: “В изкуството най-важното нещо е огънят” и подчерта: “Димитър Киров и Георги Божилов, и двамата живяха с този огън през целия си живот. Димитър Киров – драматичен, буен, дори трагичен пламък! Георги Божилов – дискретен, сдържан, но също така изгарящ огън. От перспективата на времето Димитър Киров и Георги Божилов се уголемяват и ще стават все по-големи.”
Поздравителен адрес до организаторите на изложбата изпрати министърът на културата проф. Велислав Минеков. В него се изтъква непреходната значимост на двамата всепризнати творци, създавали изкуството си в Пловдив – “град с уникална атмосфера, в който култура не е странично занимание, а начин на живот”.
Отправя се и апел: “Призовавам публиката да разглежда изложбата бавно, да се вгледа в детайлите на шедьоврите пред очите си, да попие от историите, свързани с тях, и отдаде заслужен поклон пред живота и творчеството на Димитър Киров и Георги Божилов! Двама космополитни приятели в изкуството и в живота, двама майстори на четката, с които страната ни заслужено се гордее!”
Експозицията може да се разгледа до 25 септември.
Нерадостно е състоянието на пловдивското художество щом в 2021 легендализира митологията за „великост“ на неколцината ЙОНИчаги завзели СБХ след Априлския Пленум на БКП = „априлското поколение“ = и смачкали с чистки дотогавашното прекрасно Изящно Изкуство…
Скръб, мирова . . . самонавивки, Урра!
Много вярно, в сянка останаха художници, като Александър Балдев например
Не случайно са показани на първата снимка под заглавието като свита на Начо Диктатурата (обезлюдил Трихълмието) който им осигуряваше тлъсти „контрактации“ =поръчки и откупки= докато мнозина други си недояждаха . . .
Сашо Балдев, Чавдар Пашев, Драмчето, Надул… Пардон, Радул Шишков, Бояджана, Гребенаровата, да не говорим за по-старото поколение, които били с „изсъхнали четки“ според ЙОНИчагите…
Пловдив не може да храни повече от десетина „майстори“ на свободна практика. Останалите, със всичките им тапии и академични дипломи търсеха препитание с учителстване (Кристо е учил в Първа Мъжка при Лютов) или на заплата някъде. Сега вече ДПХ наброявало 400 глави артаджии изкуственяци =следователно …нито един.
Пропагандата и легендо-строежът обслужват нечии интереси.
Парични.
Само казвам, де
От дъщеря му.
Сега прочитам статията и съответно,вашият коментар.
Благодаря,че сте споменали именно моя баща(Мир на праха му),като пример,колко недооценени и позабравени пловдивски художници има,които са оставили не малка следа след себе си,в нашия град.
С уважение:
Александра Балдева. 🙂
Сега прочитам статията и съответно,вашият коментар.
Благодаря,че сте споменали именно моя баща(Мир на праха му),като пример,колко недооценени и позабравени пловдивски художници има,които са оставили не малка следа след себе си,в нашия град.
С уважение:
Александра Балдева. 🙂
Много мащабна изложба на ГХГ, факт. Но механично събиране на творчество на двама автори и само десет картини на Божилов. В живота си те не бяха толкова приятели колкото твърди Розалия или Кучков. Защо ги няма близките на Слона, поне дъщеря му Мия. Защо не се вижда Линков? Той отсъства когато не е съгласен с нещо. Има нещо неясно около изложбата…
Цялата работа се върти около залежалата стока от цеха на Митьо, чиято „муза“ (снимка трета) с отчаяние търси как да разпродаде, милата, макар и на намалени цени. Щото самата тя – нито балерина, нито спортистка, нито интелектуалка, а просто муза – закъде, то се искат съответни качества даже и за труженичка.
„В живота си те не бяха толкова приятели колкото твърди Розалия. . . “ не само, ами враждуваха: Митьо се подмазваше на Начо, докато Слонът едвам забелязваше „културата“ и то отвреме навреме, не му бяха по вкуса махленските ешмедемета на духовни пигмеи . . .
Нищо де, измисляйте, съчинявайте и утвърждавайте МИТОЛОГИИ