Не вярвам на автори, които знаят всичко за света, каза писателят в кино салон в мола
Никога не съм чел в кино. Тук вероятно също се чете за първи път. Добре дошли. Така най-четеният български писател Георги Господинов откри срещата си с пловдивската публика на твърде необичайно място- Зала 1 в Синема Сити в мола. Причината за ангажирането на големия салон бе огромният интерес към разговора с автора. Близо 200 души се подредиха пред големия бял екран, но не да гледат филм, а за да чуят какво има да им каже Господинов, да си поговорят с него, да почетат заедно някои от разказите и стиховете му. Той дойде за втори път под тепетата в последните два месеца по покана на издателите си от Жанет 45.
Господинов припомни пред аудиторията думите си, че четящият човек е красив и призова пловдивчани да подарят книга за Коледа. Той призна, че почти е бил отказал да се срещне с тях на терена на мола, тъй като подобен тип храмове на консуматорството не са неговото място. Но като всеки човек и аз си имам малка мисия- четенето. Разбрах, че хора от управата на мола са купили книги, за да ги подаряват на посетители. Това ме накара да променя решението си. Ако хората се срещнат с книга в мола- добре, приемам. А и тук има книжарница. Аз също съм купувал книга от подобен търговски център, разкри Господинов. Темата за мола дойде като естествено продължение на сблъсъка книги-технологии. Обичам да мириша книга, старомоден читател съм. Няма как да се приспособя към новите технологии и да чета от екран. Но за мен най-важно е четенето, на какъвто и да е носител. Важни са думите, подчерта писателят. После се върна в миналото. Спомни си пред публиката как е писал с химически молив и син като на таласъм 
език, после минал на химикал, флумарстер. И така до голямата мечта в студентските години- пишеща машина Марица. Започва да чатка по бленуваните клавиши в 1 курс в университета. После дошъл компютъра. На него можеш да си позволиш да грешиш, да бъркаш, докато на пишещата машина има отговорност към думата. Има неща, които, като изчезнат, се оказват важни за човека. Пишещата машина е такава вещ, отбеляза Господинов.
Той разкри пред младите хора в залата, запленени от словото, че работата на писателя в голяма степен е да бъде ухо- да попива думи, сленгове, истории. Затова и в голяма компания аз съм мълчаливецът, издаде той. Последното нещо, което е 
вкарал в личния си читателски дневник, са думи на Мандела: Ние се страхуваме повече от светлината, отколкото от мрака. Хората често си задават въпросите: Кой съм аз, та да бъда талантлив, красив, успяващ, умен. А кой си ти да не бъдеш такъв?
Почитател на разнообразието и коктейлът на жанровете писателят обясни, че не вярва в чистотата им. За мен романът не е ариец. Не вярвам на автори, които знаят всичко за света. Мен езикът ме води. Имам темата, ритъма, но езикът ме води, разкри своя начин на работа Георги Господинов.
