Фредерик Гравел: ролята на изкуството не е да ни спаси, а да счупи бариерата

Тук имате собствен фолклор, има желание в държавите на Балканите да оцелеят, споделя Гравел

Паулина Гегова

Остава още малко от фестивала One Dance Week. Поредният спектакъл, на който пловдивчани ще могат да се насладят е „Всичко отива по дяволите, скъпа!” Той ще се изиграе утре вечер в Дом на културата, от 19:30 часа. Ден преди танцувалното представление, канадският хореограф и създател Фредерик Гравел застана пред нашата медия, за да разкаже повече за спектакъла, живота на артиста и визитата му в България.

-Фредерик, какво можем да очакваме от „Всичко отива по дяволите, скъпа!”?

Спектакълът ще е различен. Съчетава в себе си много – танци, музика, пеене, клоунада. Общо взето сме 4 мъже, всеки със собствената си идентичност. Може да се каже, че представлението започва странно, но постепенно показва безпомощността на един мъж. Измислих го преди 6 години като лично преживяване. Тогава бях в края на своите 20 и се сблъсках с реалността, че всеки млад човек иска да направи нещо, но няма тази възможност, защото се „удря в тавана”. В последствие усетих глобалността на проблема. Идеята изобщо не е силният пол да се оплаква и да се покаже колко е трудно да си мъж. Напротив! Да всичко е от мъжка перспектива, но целта е да е инспирация за всеки, независимо пола. Спектакъла е трагична комедия, представен е с много ирония, от танцувална  гледна точка с мръсна хореография. Включва американска фолк музика, която първоначално ме вдъхнови за всичко. Половината музика ще се свири на живо, останалата ще е soundtrack.

-Какво е мястото на хореографа и танцьора в модерното общество?

Това е много обширна тема. Изкуството няма да ни спаси, не това е неговата роля, но то може да счупи бариерата. Имаме илюзията, че живеем във време, в което можеш да направиш каквото си искаш, защото нямаш нужните инструменти или умения. Демокрацията е възможност да направиш свой собствен автентичен проект, но обществото не ни помага. Изкуството се опитва да намери свое отражение, свой собствен глас. То е съпротива, инспирация. Танцьорите дават пример, показват другата страна. Изкуството дава перспективи и различни модули. 

Останалата част от интервюто може да прочетете на КАПАНА.БГ