На Световния ден за борба с хипертонията началникът на Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив проф. д-р Федя Николов препоръча периодично контролиране на стойностите
Една трета от хората не знаят, че имат хипертония. Това е тревожно. Притеснително е също, че само половината от онези, които знаят и лекуват високото си кръвно, успяват да достигнат нормални стойности на артериалното налягане.
Това съобщи проф. д-р Федя Николов, началник на Клиника по кардиология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, по повод 17 май – Световният ден за борба с хипертонията.
По данни на лечебното звено към най-голямата болница в България, честотата на това заболяване в Пловдив и областта е 52%.
Във връзка с КОВИД-19 при хипертониците се отчита по-тежко протичане на инфекцията. „От друга страна, коронавирусът влошава контрола на хипертонията. Трябва да се подчертае, че сърдечно-съдовата система наред с белите дробове се засяга и уврежда от тази инфекция“, заяви проф. д-р Федя Николов. Той препоръча периодично и системно контролиране на стойностите на артериалното налягане, което е заложено в здравните услуги на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив.
От няколко години Клиниката по кардиология е инициатор в провеждането на масови скрининги за откриване на хипертоници в Пловдив и Южна България. С това са свързани и доста публикации, както и разработка на дисертационен труд. „При нас постъпват също болни за уточняване на етиологията на хипертонията, както и лечение на резистентна хипертония“, уточни проф. д-р Федя Николов.
Повишаването на артериалното налягане води до увреждане на т. нар. прицелни органи – сърце, мозък, бъбреци, очи. Хипертонията е основен рисков фактор за миокардния инфаркт. Най-тежкото мозъчно усложнение е инсултът – това може да е първа клинична проява на хипертонията. А тя самата дълго време може да протича безсимптомно, предупреждава проф. д-р Федя Николов.
Над две трети от пациентите, които се лекуват в ръководената от него Клиника по кардиология, имат придружаващо заболяване артериална хипертония. Повод за постъпване на лечение са усложненията от високото кръвно налягане – сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, миокарден инфаркт. Едно от най-тежките усложнения на хипертонията е мозъчният инсулт, който е предмет на лечение от специалистите по неврология.
Има тенденция за увеличаване на честотата на хипертонията, както и снижаване на възрастта. Това е свързано и с други социално значими проблеми като затлъстяването и захарния диабет. Важно е да се отбележи, че хипертонията не е само повишено артериално налягане. Проф. д-р Федя Николов обясни, че тя често се съпровожда с метаболитни отклонения като повишена кръвна захар, дислипидемия.
Хипертониците трябва да са наясно, че лечението на заболяването им е за цял живот. Това означава, че лекарствата трябва да се приемат и при нормално артериално налягане. Проф. д-р Федя Николов е категоричен, че хипертониците не бива да забравят и немедикаментозните средства. Те могат в значителна степен да подпомогнат лечението, а при начални, леки форми – да бъдат достатъчни. От немедикаментозните средства най-ефективни са намаляването на телесното тегло, ограничаването на солта при хранене, ежедневната физическа активност поне 30 минути, редукцията на алкохола.
Причините за появата на артериалната хипертония са неизвестни. Често се посочват наследственият фактор и промените в социума – стрес, обездвижване, затлъстяване. „Появата на хипертонията може да бъде отложена с водене на целесъобразен начин на живот при всекидневна физическа активност, спазване на безсолна диета, ограничаване на консумацията на алкохол и поддържане на нормално телесно тегло“, уверява проф. д-р Федя Николов.
