По стар наш филателен обичай, боси девойки в бели ризи и върбови венци на главата, ни обливаха с дезинфектант и ни раздаваха ръкавици
Изкоментирахме, дали спешно няма да произведат маска за пушачи, че с тия нормалните се не трае
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов
Днес имахме извънредно заседание на Асоциацията по филателизъм. Поради извънредното положение, нямаше как да се съберем в обичайната си уютна, но тясна заличка в една малка уличка на Стария град, откъм входа на Понеделник пазара, та се наложи да наемем залата на Градския Дом на Културата „Борис Христов“.
Рано-рано, много преди началния час, различните групички филателисти, любители на различните видове марки, било то цветя, влакове, военни или дори напечатани на обратно марки, се трупаха покрай стълбището. Всеки беше опаковал лицето си по различен начин, кой с бяла маска, кой със синя, кой с черна, някои без маска, а други с по две, че даже ръкавици и шлемове. Ей тия с ръкавиците исках да ги видя как си държат марките в пинсетите. Заобсъждахме предложенията, които председателят на филателното ни дружество бе предложил на вниманието ни, а някои гадове, даже напъваха да се здрависваме.
Изкоментирахме, дали спешно няма да произведат маска за пушачи, че с тия нормалните се не трае. При студен въздух, димът ти остава по лицето и като го залупиш после с маска и цял ден си пушиш for free.
В цялата суматоха, не забелязахме приближаващите полицаи и общинска охрана. По очите им се виждаше как брояха по 5 000лв. С разпределението ни по групички, бяхме като ходещи джакпоти, с прозрачно талонче, на което предварително виждаш дали има печалба или не.
Уф, за щастие филателното ни дружество имаше сериозни контакти навсякъде и получихме успокоение, че сбирката ни може да не е от национално, но поне от регионално значение, със засилена важност и глоби няма да ни налагат. Завлизахме към залата, където по стар наш филателен обичай, боси девойки в бели ризи и върбови венци на главата, ни обливаха с дезинфектант и ни раздаваха ръкавици.
В залата ни бяха наслагали през 2 реда и 2 седалки и нямаше как да си подсказваме, кой какво мисли за всяка точка от извънредното заседание на филателното ни дружество. Пръв думата взе нашият председател. Ядосано нахока, че не се обръща достатъчно внимание на работата, което дружеството ни развиваше по време на криза и обясни нуждата от развитие на филателизма по време на криза. Забрани ни да докосваме марките, без да ги дезинфекцираме и наложи мораториум на размяната или 14 дневна карантина за всеки филателист, посмял да извърши размяна по време на извънредното положение. Тия с ръкавиците на ръцете, възроптаха че използват всички предпазни мерки и не може да им се нарушава правото на свободна размяна, но нашият председател ги укори, че не са достатъчно активни в подпомагането на ръководството на филателното ни дружество, и че само се опитват да саботират работата му.
Някои се позаинтересуваха, защо освен приемането на кризисните мерки, се налага да удължаваме и мандата на председателя с още 4г., при това без да е направил отчет за досегашната си дейност. Тук се намеси зам.- председателят, който отново ни нахока, че извънредното положение изисква жертви, и че нашият председател е единственият, който може да изведе филателното ни дружество от тази небивала криза. И затова предлага и извънредно облагане с членски внос в троен размер, за всяка следваща седмица от извънредното положение.
Тук вече нервите на член-кооператорите във филателното ни дружество, не издържаха и някои демонстративно започнаха да замерят подиума с маските си, а един изпадна в истерия и пред очите на всички скъса марката със сбърканата конница от миналия век на парченца. Това предизвика припадък в най-младата ни членка на дружеството, която предишната вечер бе дарила девствеността си, срещу обещанието днес да получи тази марка. Съвсем малко остана, да се хванем всички за гушите, забравили и предпазни мерки и коронавирус и всичко, а най-старият член на дружеството вече целеше с плюнка посока подиума.
В този сюблимен момент, в залата влезе леля Айше, която обяви, че часът за който сме заплатили залата е изтекъл преди 5 минути и да си обираме крушите, за да дезинфекцира. Май ще се наложи скоро пак да свикваме извънредно заседание.
Бързам за вкъщи, за да хвана извънредното включване.
