Арнон Грюнберг покори българската публика с майсторския психологически роман „Тирза”, а от днес ще танцуваме с него „Амстердамски блус”.
„Да плачеш от любов е грехота”, гласи финалният акорд на този незабравим „Амстердамски блус” (превод: Мария Енчева), пресъздаващ младежките вълнения и похождения на автора. В своя дебютен роман, удостоен с две важни награди, Грюнберг разказва за живота си на амстердамски гимназист и син на белязана от войната еврейска двойка. Нищо в този сюжет не е измислено, войната винаги присъства на заден план. Ако съседите се разтропат, родителите подскачат: идва Гестапо. Удоволствието е забранена зона. Когато майката кани гости, бащата мърмори: домът им не е ресторант. И все пак в тези истории има много хумор, въпреки горчивата почва, върху която е покълнал. Абсурдните сцени са пресъздадени лаконично и дистанцирано, което им придава трагикомичен характер и ги запечатва в паметта завинаги.
Арнон Грюнберг е същински литературен вундеркинд – рефлективен, изключително непредвидим автор с разностранни интереси и въздействащо перо. Произхожда от семейство на еврейски емигранти от Германия, майка му е оцеляла от Аушвиц. Грюнберг учи в гимназиално училище в Амстердам, от което е изключен. Историята е разказана именно в „Амстердамски блус”, често сравняван със „Спасителят в ръжта” на Селинджър. Грюнберг има в творческата си биография дузина романи, преведени на над 30 езика в цял свят, сред които е и „Тирза”, чиято екранизация беше представена у нас в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri. Писателят е известен и с журналистическите си публикации, а също и като автор на талантливи пиеси, есета, поезия и филмови сценарии.
