„Благодарим ти войводо, че ни показа, как трябва да се живее, работи и мре за България“

“ Благодарим ти поете, че създаде  стихове, които извисиха българската поезия до световни висоти, благодарим ти войводо, че ни показа, как трябва да се живее, работи и мре за България. Вечна ти памет!“. Така, макар и задочно, д-р Стефан Шивачев се обърна към Христо Ботев пред паметника му, на градското честване на 177-та годишнина от рождението на великия българин. Бившият директор на Историческия музей пое отговорността да чете слово пред монумента на поета-революционер.

Преди това строят прие подполковник Даниел Маринов, командир на 91-ви инженерен батальон.  Водеща на церемонията бе актрисата от Драматичен театър Пловдив Мария Генчева, която даде началото на честването с рецитация на стихотворението „Борба“ от Христо Ботев, публикувано за пръв път във в. „Дума на българските емигранти“ през 1871 г. Венци и цветя пред паметника на поета-революционер поднесоха представители на местната власт, партийни функционери, висши военни и полицаи. По традиция това сториха и от ПФК „Ботев“ Пловдив и фенклуба на отбора.

Слово на д-р Стефан Шивачев по повод 177-та годишнина от рождението на Христо Ботев:

Всяка година на този ден ние се изправяме пред този паметник и се докосваме до делото на гениалния поет, публицист и революционер Христо Ботев. Добре е да помним, че това е първият паметник в най-красивата ни градина, изработен от скулптора Васил Вичев по проект на Пловдивската община през 1933 г. и поставил началото на алеята на българските възрожденски герои. Преди две години копие на този бюст-паметник беше подарено от Пловдивската община на град Окаяма в далечна Япония и поставено на видно място в градската им градина като символ на нашия град и България.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер, в полите на гордия Балкан, под планинския първенец, някогашния „Юмрук чал“, който днес носи неговото име. Малцина помнят, че по бащина линия той е наследник на един от най-значимите български възрожденски родове. Вуйчо на неговия баща Ботьо Петков е големия дарител на девическото образование отец Кирил Нектариев, негови братовчеди са Евлоги и Христо Георгиеви, Найден Геров, героят от Априлското въстание архимандрит  Кирил Слепов. В този род кипят духът на просвещението, но и всеотдайната служба на Бога и Отечеството.

Христо Ботев е еманация на нравственото величие на българското Възраждане. Точно в тази епоха народът ражда своите най-изявени личности и водачи. Всички те, които тогава изпъкват на преден план в революционната борба, в църковното движение и училищната дейност, не са избирани в тъмни стаички с цветни бюлетини, не влизат в явни или тайни списъци, не участват в някакви бордове, а сами, по силата на собствените си качества излизат начело. И вижте, как се развива българската история видяна през тези  личности – Паисий, Софроний, Раковски, Каравелов, Левски, Бенковски, Ботев.

В живота на Христо Ботев неразривно са свързани гениалният поет и публицист и великият революционер, намерили израз в стихът – символ на българската национална революция:

„ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА“!

Целият живот на Христо Ботев се побира в 28 години. Но е изпълнен с толкова превратности, възходи и падения, величие и саможертва. През 1863 г. е изпратен да учи в Одеса, но свободолюбивия му дух не се съобразява с никакви закони и условности и не се побира в руската образователна система. Без да завърши гимназия, през 1866 година той се завръща като учител в родния Калофер, а от следващата  е във Влашко. „Свестните“ тогава го наричат луда глава, пройдоха, хъш, нехранимайко. Но той е роден със звезда на челото и се изправя пред света, не за да го остави такъв, какъвто го е заварил, а за да го промени. И го променя!

През 1868 г. Христо Ботев постъпва в четата на Желю войвода и написва пророческите думи в своето стихотворение „На прощаване“:

„АЗ ЗНАЯ МАЙКО,  МИЛ СЪМ ТИ,

ЧЕ МОЖЕ МЛАД ДА ЗАГИНА,

АХ, УТРЕ КАТО ПРЕМИНА

ПРЕЗ ТИХА, БЯЛА ДУНАВА!

НО КАЖИ КАКВО ДА ПРАВА,

КАТ МА СИ, МАЙКО, РОДИЛА

СЪС СЪРЦЕ МЪЖКО, ЮНАШКО

ТА СЪРЦЕ, МАЙКО, НЕ ТРАЕ

ДА ГЛЕДА ТУРЧИН, ЧЕ БЕСНЕЙ

НАД БАЩИНО МИ ОГНИЩЕ…“

За Христо Ботев публицистиката е професия, но и страст и пряко общуване с революционната борба. Във времето, когато сите българи говорят за бъдещата свобода и възстановяване на държавата, но се лутат между дуалистичната монархия , балканската федерация, великото славянско единство или руския протекторат той прегръща идеята на своя побратим Васил Левски за чиста и свята република. Острото му публицистично перо ражда прозрението:

„НИЕ ЖИВЕЕМ В СВОБОДНА ЗЕМЯ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НИ ЗАПРЕТИ ДА ИЗПЪЛНИМЕ ДЪЛГЪТ СИ КЪМ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО. НЯМА ВЛАСТ НАД ОНАЯ ГЛАВА, КОЯТО Е ГОТОВА ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ ПЛЕЩИТЕ СИ В ИМЕТО НА СВОБОДАТА И БЛАГОТО НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО“

Ботев вдъхва на българина увереността, че е достоен да живее в една цивилизована държава, че се съизмерва не с Ориента, а със Запада, вдъхва му твърдата вяра, че настоящето може да бъде променено. С тази публицистика Ботев е не по-малко наш съвременник. Той е изрекъл такива истини, които ни смайват с дълбочината на проникновението си, с широтата на размаха, с блясъка и смелостта на въображението си.

В неговите едва 22 стихотворения намираме всичко, което доказва величието на епохата. Най-възвишените му стихове отново са свързани с родната планина и са записани със златни букви а антологията на световната поезия:

„НАСТАНЕ ВЕЧЕР – МЕСЕЦ ИЗГРЕЕ,

ЗВЕЗДИ ОБСИПАТ СВОДЪТ НЕБЕСЕН,

ГОРА ЗАШУМИ, ВЯТЪР ПОВЕЕ, –

БАЛКАНЪТ ПЕЕ  ХАЙДУШКА ПЕСЕН!…“

Но Христо Ботев посвещава личния живот и творчеството си на дейността си като професионален революционер. Не случайно в съзнанието на всеки българин Ботев и Левски стоят винаги един до друг. На 26 години той вече е член и секретар на Българския революционен централен комитет и главен редактор на неговия революционен орган вестник “Знаме“.

През месец май 1876 година, знаейки за провала на организацията на  Априлското въстание в Северозападна България, за погрома и пожарищата в Средногорието, Христо Ботев избира пътя на саможертвата, за да докаже правотата на своето верую. Но това е биологическата смърт. Личността и делото на Ботев остават безсмъртни. Неговият подвиг става продължение и същност на една велика поезия. Той извисява българската нация. Поколения се вричат с огромна любов в неговото име. 

Народната почит, народната обич и признание се предават от поколение на поколение. Образът на Христо Ботев е спътник на всеки българин от прохождането до старостта. И днес пред този паметник с ръка на сърцето трябва простичко да кажем, благодарим ти поете, че създаде  стихове, които извисиха българската поезия до световни висоти, благодарим ти войводо, че ни показа, как трябва да се живее, работи и мре за България. Вечна ти памет!