Безкрайната спирала „Стадион Христо Ботев“

Възложителят Община Пловдив носи цялата отговорност за неуредиците около строителството, които напомнят постоянно поскъпващия Колодрум

Проблемите със стадион „Христо Ботев“ сякаш нямат край и протестът на феновете на 1 февруари дойде съвсем логично. Но и самите проблеми се появяват по съвсем очаквана причина, тъй като от самото начало на възобновения строеж всичко се случва някак „на коляно“. Обещават се пари, обещават се срокове, обещават се крайни резултати – но нищо от това не е реално, в крайна сметка се оказва, че всичко това са общи приказки, за да се тушира обществено напрежение.

Още в началото на възстановения строеж по обществената поръчка на Община Пловдив се оказа, че няма да бъдат въведени в експлоатация целият стадион в пълен капацитет с 4 трибуни. В последствие проектът се преработи, но някак не в цялост, тъй като през всичките вече над 2 години изпълнител и проектант се редуваха да се обвиняват в изпуснати срокове, липсващи проекти и невъзможност за работа.

Феновете и клубът бяха напълно откъснати от този процес. Най-фрапиращо в него обаче бе поведението на Община Пловдив, която отпускаше парите и се очакваше да изпълнява най-строг контрол. Фрапиращо, но и някак неизненадващо. За сравнение можем да погледнем казуса с пробива на Водната палата – само един от много подобни, в които се работеше на парче, без никаква яснота и публичност. Би било изненада, ако нещата със стадион „Христо Ботев“ всъщност се случваха по адекватен начин.

Така две години по-късно се строи един огромен обект за десетки милиони, всъщност, без никаква яснота какво точно се строи, как точно се строи, за какви пари и защо.

Въпросът „защо“ е може би най-интересен. Доколкото официалните футболни срещи са дейността, която ще привлича най-голям интерес за стадиона, това всъщност е един голям обект с множество различни функции. Пълна мистерия за широката общественост – а, сякаш, и за самата община – е кой ще управлява тези функции, кой ще се грижи за поддръжката, кой ще получава потенциалните приходи. А един финансов план, който да мисли за тези неща, би трябвало това да е в основата на всякакви изразходвани средства.

Под въпрос са и изразходваните средства. Актуалното предложение от кмета Здравко Димитров, което влиза в Общински съвет на 9 февруари, е обидно за всеки човек, който се е грижил и за домашния си бюджет. То представлява една таблица с нахвърляни произволни средства за „Сектор Б“ или за „осветление“. За какво, как и от кого са харчени тези средства и за какво се искат нови? Не е ясно. Феновете на Ботев Пловдив твърдят за множество данни за фрапиращи разлики в разходите в строителството на Колежа и на стадиона в парк Лаута за идентични дейности.

Но така или иначе желанието за стадион с 4 напълно покрити трибуни и една модерна централна трибуна е амбициозно и поставя стадиона поне сред „нормалните“ стадиони в Европа. Сравнения между различни държави е трудно да се правят, но в целия регион един стадион се строи за около 2000 евро на седалка. Т.е. стадион за около 20 000 души би излязъл около 40 млн евро или 80 млн лева.

Това са сумите за множеството нови стадиони, които се строят из цяла Източна Европа – в Сърбия, Хърватия, Унгария, Румъния, Гърция, Австрия. Изключение прави Турция, където стадионите излизат по-евтино, но там икономическата ситуация прави случая е по-специфичен.

Истината е, че от самото начало на процеса всички бяха наясно с това. Можеше да се предположи, че парите няма да стигнат и че ще се влезе в тази безкрайна спирала. Колежът вече бе построен до даден етап, но така или иначе без ясни, публично оповестени разчети и сметки, никога няма да узнаем дали тези средства са харчени адекватно или не, можеше ли да бъде построен стадионът по-евтино или не. В крайна сметка се сблъскваме с поредния казус „Колодрума“, който се превръща в бездънна яма – без за това да са виновни волейболисти, колоездачи, каратисти или други, които ползват Колодрума – както футболните фенове не може да бъдат виновни за бездънната яма, в която Община Пловдив превръща стадион „Христо Ботев“.

А реалността е, че България остава на последно място, спрямо съседите си – докато по-малки или съизмерими с Пловдив населени места имат чудесни стадиони (или поне проекти за такива, като Дебрецен в Унгария, Тимишоара в Румъния, Нови Сад в Сърбия, Осиек в Хърватия и още 10 пъти по толкова примери, чието изброяване е ненужно тук.

Нито един от тези проекти не е на парче, с половин козирка или четвърт седалки. Да, някои от тях се правят с частни средства на спонсорите на отборите; други се правят с държавни или общински инвестиции. Но градът има стадион, какъвто подобава за настоящия век, в който се намираме вече 23 години. А ролята на Община Пловдив е да бъде добър стопанин, да се грижи средствата, които харчи, да бъдат харчени разумно и качествено.

Затова и исканията на Здравко Димитров за още пари са само хвърляне на пясък в очите на гласоподавателите. Което хората вече не приемат. Исканията на феновете – данъкоплатците на Пловдив и България – обаче са съвсем адекватни: прозрачност при харчене на средства, яснота за проекта и конкретика при използването на наличните средства.

Няколко примера за стадиони в региона:

Стадион „Христо Ботев“, капацитет 18 800 – прогнозна стойност 58 млн лева / около 29 млн евро, плюс построеното по времето на Цветан Василев

Стадион „Чика Дача“ на Раднички Крагуевац, Сърбия, капацитет 19 900 – прогнозна стойност 40 млн евро, инвестиция на държава и община (проект)

Стадион „Войводина“ Нови Сад, Сърбия, капацитет 16 800 – прогнозна стойност 25 млн. евро (проект)

Стадион „Осиек“ в Хърватия, капацитет 15 000 –стойност около 40 млн евро, частна инвестиция (почти завършен) – частна инвестиция

Стадион „Динамо“ Загреб в Хърватия, капацитет 34 000, прогнозна стойност около 60 млн евро (проект) – частна инвестиция

Стадион АЕК в Атина, Гърция, капацитет 32 000 – стойност около 100 млн. евро, (20 млн от тях държавна инвестиция, останалото – частни средства)

Алианц Арена, стадион на Рапид Виена в Австрия, капацитет 28 000, стойност 53 млн евро (строен преди около 5 години)

Стадин Дебрецен в Унгария, капацитет 20 000, стойност – около 40 млн. евро, държавна инвестиция (строен преди 10 години)

Стадион в Тимишоара, капацитет 30 000 – стойност 122 млн. евро

Стадион в Тирана, Албания, капацитет 22 500 – стойност около 85 млн. евро