Актуализират спешно списъка с недвижимите културни ценности в България

Актуално Гласове Забравеният град Новини

Да бъде актуализиран списъкът с недвижимите културни ценности в България, за да се разбере тяхното състояние. Това е първата задача на новия директор на НИНКН арх. Петър Петров. Бившият главен архитект на район Централен оглави Националния институт в края на миналата седмица, а какъв е списъкът му с най-спешни задачи той разкри пред Радио Пловдив. Той заявява, че е впечатлил конкурсната комисия с идеите си за диалогичност, отвореност и откритост на всички процедури и съгласувателни действия, които НИНКН ще предприеме.

“Бих искал да преодолея негативното отношение към тази институция, нейното демонизиране, за да може НИНКН да заеме полагащото се място в системата на опазване на културното наследство в България”, каза арх. Петров. По думите му има огромно количество несвършена работа от три десетилетия.

„ За Тютюневия град няма изработени специфични правила за работа в тази зона, трябва да се стартира с тях”, коментира и Пловдив пред Радио Пловдив арх. Петров.

Споделете ни във:

8 коментара за “Актуализират спешно списъка с недвижимите културни ценности в България

  1. Консервативно мислещ, и ако питате него, в двора на Лувъра няма да има стъклена пирамида!

  2. В края не 80-те -както помнят някои опълченци като Нуня Вартерян- имаше разработена до тънкости система “РЕГИСТЪР” на Паметниците на Културата, оразмерена като за бюджетните възможности на малка европейска държава, изцяло на ДЪРЖАВНА издръжка / обгрижване. Скъпернически, но делово.

    Както целият ИПК / НИПК / НИНКН вкл. Изпълнението, така и Регистърът отиде, та са не виде, след като държавата вдигна ръце.

    Проучването, Декларирането и накрая Обявяването в Д.Вестник следваше стройна процедура на преценки, сравнения, степенуване със сериозна научна и артистична обосновка, по райони и по зони. Не може да “изОка” една чета от Граово и -хоп- Боянската Църква става от национално значение. А Казанлъшката Гробница се разработва от концесионер като казино.
    Категоризацията в Регистъра -по памет- се състоеше от
    Световно значение
    Национално
    Местно
    В ансамбъл
    За сведение
    Структури -градски / селски- за запазване на типологията.
    и всяка процедура за всяка степен изтърпяваше известно време да “узрее” до вписване в Д.В.
    Така че нека не натискаме 30 трийсетина години след деградацията този съгражданин (който има школовка не в “Пуризъм, а в Туризъм” = Перперикон) да възстанови / пресъздаде системата и да зарадва всички …агитки!

    1. Още малко в защита на арх. Петров от мераци “…голяма част дори не е обявено за обект от национално значение…” ОП-ПАА, възгеч!

      Даже в силата си през 80-те години на ИПК, даже когато великият му основател проф. д-р арх. Пейо Бербенлиев министерстваше, в условията на “командна” администрация/БКП той не е имал прерогатив едноЛИЧНО да променя Регистъра бидейки властелин. Тромаво и бавно но непоклатимо -особено в по-високите Категории- Регистърът кристализира ОТ и В съзнанието, в културата, в цивилизацията на Нацията. А и на Света.

      Не третирайте сега арх. Петър Петров като “наш’то момче” да ни се умилква и маже, защото той стана ВеликоТърновското момче също, и Несебърското, яхнало МадарскиО Конник и тъй нататък = при катастрофалната оскъдица на ресурси, на компетентности, на кадри и работна ръка, което причини неговата предшественичка да бъде . . . отпратена поживо-поздраво. Няма да му е лесна работата (и за чудене е че се е кандидатирал!) да огрява навсякъде.

      Prognosis pessima.

  3. Радвам се за избора на арг. Петров. Адмирации за ангажираността и намеренията. Повечето недвижими културни ценности в Пловдив нямат планове за опазване и управление, както го изисква закона. Дано най-после нещата си дойдат на мястото.

  4. Това е човек, познаващ отблизо проблематиката на пловдивското недвижимо културно наследство, от което голяма част дори не е обявено за обект от национално значение, въпреки че го заслужава напълно. Дано най-накрая с негова помощ да се задвижат нещата в това място с толкова много потенциал Тютюнев Град, както и останалите (макар вече малко) занемарени обекти в Капана, Стария град и по Главната. А защо да не и нещо повече? Например, да бъде променен статута на ул. Карловска, която също би могла да се превърне в емблема на града. В Пловдив има много история и много култура, но ако не се оцени навреме, това ще бъде пагубно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.