3 неща в Кючук Париж, които само старите пловдивчани си спомнят
Източник: LOST IN PLOVDIV
Кючук Париж възниква като квартал на бежанци по времето между двете войни и в началото придобива работнически характер.
Днес вече официално е най-големият населен жилищен район под тепетата и продължава да е привлекателно място за редица заселващи се в Пловдив. Подготвили сме ви за леко сприхавия нрав на някои от жителите му с 5+1 неща, които да НЕ правиш в Кючук Париж и подробно сме ви разказвали за процеса по населването му.
Връщаме ви с няколко архивни кадри в едно по-близко или далечно минало, което мнозина не помнят, а за други пък – е изпълнено вероятно с най-различни спомени и емоции.
Снимка: Facebook
„Айфеловата“ кула под тепетата
Дългогодишен символ на квартала, тя се смята за една от „кръстниците“ на района поради подобието си с тази във френската столица.
Оловната кула на Сачмената фабрика е построена през 1927 г. от Иван Нейков и е била най-високото съоръжение в Пловдив през онези времена, издигайки се на височина над 40 метра. Наподобявала по форма тази в Париж и била единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по естествен капков път. Разрушена е през 2003 г.
Преди няколко години ученици от Математическата гимнази подеха кампания за възстановяването ѝ. В продължение на два месеца младежите са работили по проекта, който съдържа макети, рисунки и 3D реконструкции по автентични материали за Сачмената фабрика.
Халите
По-възрастните си спомнят, че това е бил най-зареденият магазин наоколо, а и не само. По думите им месарският щанд бил огромен, като месото е висяло на огромни ченгели, от които се е отрязвало нужното за клиента. Каймата се е мелела на място и на момента и така се е гарантирало, че е прясна и качествена. Някои споделят дори, че са идвали от квартал Кършияка заради агнешките момички.
Друга впечатляваща за времето си стока била живата риба, а щандът там бил по подобие на този в Централни хали и на плуващите в облицования с бели плочки аквариум обитатели се радвали изключително много и децата.
Опашките за продукти се виели още от 5 сутринта, а в събота от зори се чакало за кисело и прясно мляко – по 2 кофички кисело и литър прясно мляко в найлонова торбичка.
Малките хали функционират във вида си на универсален хранителен магазин до около 90-те години на миналия век, когато постепенно се изпразват от стока и преминават в новата си функция на офис/бизнес сграда.
Сладкарницата – вертолет до Молдавия
Вертолетът е функционирал, като сладкарница през 1979-1980 г. Намирал се е в парка пред магазин „Молдавия“. Отварял се под опашката
В коментарите към публикацията някои си спомнят за такива и на Джендема, точно на завоя, където сега е паркингът на денталния факултет.
Източник: LOST IN PLOVDIV
Вертолета на Младежкиат хълм беше точно на завоя до Стоматологичният факултет, имаще три масички и една нощ просто изгоря.
ГАРАНТИРАНО: За 21 дни ще правите жесток секс като порнозвезда – ще увеличите трайно пениса си със 7 см и ще започнете да получавате ерекция за 3 секунди (твърда като стомана, колкото дълго искате),прочетете повече тук–- https://come.ac/Menstill
„По думите им месарският щанд бил огромен, като месото е висяло на огромни ченгели, от които се е отрязвало нужното за клиента. Каймата се е мелела на място и на момента и така се е гарантирало, че е прясна и качествена. Някои споделят дори, че са идвали от квартал Кършияка заради агнешките момички.“
А бе, вие на мезе ли ни взехте? Да не говорите за Парижките хали?
Соцлагеристки словоблудства…
И кога ще бутнем/ префасонираме Алкольоша?
Какви кофички кисело мляко, бе? Киселото мляко се продаваше в стъклени бурканчета с алуминиево фолио за капачка. Минералната вода Хисар беше в зелени, стъклени бутилки, подобни на тези с газта, олиото също беше в стъклени, зелени бутилки, но с характерна форма. Като си купувахме шаран от халите винаги му пълнехме ваната да поплува в къщи преди да го сготвим.
… и все по-рядко – та на лопата не срои
айде чао
Алах, току що си дадох сметка ,че освен стар техеранец съм и стар пловдивчанин щото всички тези неща ги помня.