АктуалноЗабравеният градНовини

3 емблематични пловдивски училища

Това не е класация за най-престижни гимназии, а просто обръщане назад към историята и към времето, когато образованието беше ценност и възпитаниците бяха горди да принадлежат към училища с традиции

Разказваме си истории за улиците под тепетата, за красивите старинни сгради и за именитите съграждани, но защо да не обърнем внимание и на знаковите средни училища, благодарение на които порастват образовани и успели пловдивчани. Това не е класация за най-престижни гимназии, а просто обръщане назад към историята и към времето, когато образованието беше ценност и възпитаниците бяха горди да принадлежат към училища с традиции.

Езикова гимназия Пловдив

Идеята на Министерство на просветата за създаването на училището се заражда сред пловдивската интелектуална общественост след посещение на делегация от Германската демократична република през 1958 г. Първоначалното намерение е да се открие Немска езикова гимназия, тъй като Англия по онова време е зад желязната завеса и е твърде дръзко да се иска изучаване на английски език. Геро Грозев (тогава заместник-министър в тази област) приема безусловно предложението и осигурява реализацията му. Вместо гимназия с преподаване на немски език, в Министерството на просветата е решено да се откриe гимназия с преподаване на английски език. Така на 5.VІІІ.1958 г. е издадена заповед №2 1-4274 на Министерството на просветата и културата за откриване в Пловдив на Смесена гимназия с преподаване на английски език, поради което и до днес е по-известна като „Английската гимназия“.  Според разпореждането на Министерството за първата учебна година трябва да се приемат 75 ученици, разпределени в 3 паралелки.  Още с основаването на училището, според т.2 на заповедта на Министерство на просветата и културата, към него има и предназначен за всички ученици и учители пансион.

След създаването му Общинският съвет на Пловдив определя за негова първа сграда Семинарията. Първият човек, който е назначен и се заема с организацията на училището, е пристигналата от Ловеч Елдора Божинова (Нешева) – учител по английски език. Назначен е и първият управител на общежитието Борис Кузманов. Двамата с Елдора Божинова започват трескава работа за подготовката на първата учебна година.

На 6.Х.1958 година е назначен и първият и най-дългогодишен директор на гимназията – Любен Христов. Тогава той е едва на 26 тодини. Завършил Английска филология в  СУ ”Св. Климент Охридски”, специализирал английски език в гр. Лийдс, Англия и в гр. Остин, щата Тексас – САЩ, носител на няколко престижни награди – орден „Кирил и Методий” ІІІ-та степен, „Заслужил учител” и „Почетен гражданин на гр. Остин”, той посвещава целия си живот на изграждането на авторитета на училището. Директор е на гимназията до своето пенсиониране на 13.ІІІ.1992 г.

На 15.ІХ.1958 г. е откриването на първата учебна година, но занятия се провеждат в помещенията на гимназията „Димитър Благоев”, тъй като класните стаи още не са готови.

По отношение на общежитията първоначално учениците нощуват в Дом за деца и юноши „Роза Димитрова“, а на 13.Х.1958 г. възпитаниците се пренасят в собствените си ремонтирани спални помещения в Семинарията – едно за всичките 60 момичета и друго за 21 момчета. Седмица по-късно и учебните занятия започват да си се водят в реновираните класни стаи на Семинарията.

През първите години от създаването на гимназията всички ученици са длъжни да живеят в пансиона, независимо от това дали са родом от Пловдив и имат добри условия вкъщи или пристигат от близките околности.

Непосредствено след началото на първата учебна година в училището са организирани хор, в който участват всички момичета; драмсъстав и две спортни секции – една по баскетбол и една по лека атлетика. В по-късните години в гимназията се създават и танцова трупа, естраден оркестър, духова музика и др. През октомври 1958г. се провежда и първата спортна спартакиада с крос, атлетически състезания и състезания по баскетбол. Това впоследствие става традиция. През ноември 1958г. Любен Христов съчинява текста на училищния марш, а учителката по музика Тони Янакиева му дава мелодия. Така се ражда химна, който дълги години е една от емблемите на училището.

На следващата учебна година приемът в училището започва да се увеличава. Назначават се и нови учители. На 19.ІХ.1959 г. пристигат и първите две учителки от Англия – Ан Слейтър и Мери Мейсън.

До пролетта на 1960 г. училището няма име. След задълбочено проучване директорът Любен Христов избира името на социалдемократа и майстор на речите Георги Кирков. От София одобряват избора и гимназията е наименувана по този начин. Неусетно възпитаниците с гордост започват да се наричат „кирковци”. Името се запазва до началото на 90-те години, след което гимназията е преименувана. На 11 май 1960 г. е честван първият патронен празник. Тогава тържествено гимназията получава официално новото си име, както и първото си училищно знаме. Честването на патронния празник през втората седмица на месец май се превръща в неизменна традиция до 90-те години.

На 19.V.1960 г. в кино „Култура” е проведен и първият тържествен училищен концерт. Традицията важни събития да се отбелязват с богата художествена програма се запазва и до днес.

Упоритият труд на учители и ученици скоро дава своите резултати. Възпитаниците на гимназията започват да печелят челните места на състезания, конкурси и изпити във всички научни и спортни категории, а по-голяма част от учениците започват да прославят гимназията и в чужбина, учейки в известни и много престижни университети в Англия, САЩ, Канада, Германия, Франция и други държави. Десетки са индивидуалните и колективни отличия за учебна, спортна и художествено-творческа дейност, извоювани  от възпитаниците на училището от създаването му до днес.

През 1967 г. за пръв път е организирано тържество, на което зрелостниците се прощават с училището, съучениците и приятелите си, като един по един минават да целунат знамето на гимназията и се ръкуват с директора и учителите. Този ритуал, макар и променен през годините се спазва и днес.

Цялата статия може да видите в Lost in Plovdiv.

Веселина Михайловска

Създава съдържание, насочено към туристите и гостите на Пловдив и… More »

5 коментари

  1. Ами Пеньото и Автото ? Там първо ми свалиха маратонките и ме джобиха . Там ме изградиха като зидаромазач кофражист. Което си е доста масонско , спокойно мога да кажа ,че принадлежа към „свободните зидари“ Там се срещнах с българският заваръчен апарат „Кракра Т500“, каква машина само ,днескашните заварчици с разните му там тиг миг алабализми ,ужким много прецизни немогат да направят чист шев с Кракрата ,тва е като висш пилотаж. Там мачках първият чифт цици в двора на строителния . Моля да отдадем заслуженото място на тези развъдници на масонство и калена младеж, готова за битка със суровият живот!

      1. И през акъла не ми е минавала тази мисъл,не бих желал да имам нещо общо с гнусните възпитаници,които дори езика не можаха да научат,толкова тъпи бяха.Е с успех станаха ДС агенти

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина