Унищожението на Пловдив от готите през 250-та година

Оцелелите от това унищожение издигнали Дионисиевата стела, открита в Голямата базилика

Преди унищожението провинциалният управител Приск събира жителите на Филипопол на Римския стадион и чете писмо от императора

През 250-а година готите унищожили и опожарили града, избили десетки хиляди, а други извели в плен

Теодор Караколев

Откритата стела, посветена на Дионисиевите мистерии, е едно от събитията в археологията на 2019 година. По мнението на проучвателите, това е сред най-ценните документи от епохата, свързана с императорския култ, живота в града и мистериите, свързани с тракийския Дионис. Тя дава информация за членовете на култа, част от които имат и различни роли в ритуала. Детайли какво точно са правели участниците в мистериите няма, тъй като те са пазени в тайна от останалите членове на обществото.

Самият надпис обаче е доста категоричен относно резултатите от култа към Дионис. Съвсем накратко – ако сте член на този култ, то вие ще оцелеете от варварските нашествия.

Независимо от изтриването на част от текста (т.нар. damnatio), става ясно, че стелата е издигната веднага след готското нашествие от 250 година. Това е периодът на т.нар. „Войнишки императори“ в Римската империя. По това време централната власт се сменя много бързо и повечето владетели не остават за дълго на своя пост – по 2-3 години, преди да бъдат убити и сменени от друг претендент.

По това време император е Траян Деций – едно от по-популярните имена, макар и с кратък живот. Вероятно популярността му се дължи на факта, че умира на бойното поле именно в битка с тези готски племена – един от малкото римски императори, който умира в битка. За това – малко по-късно.

Животът в Пловдив, или Филипополис, си е продължавал без огромни трусове по време на безбройните промени. Най-вероятно градът към 250-а година е бил все още здраво защитен от стените, издигнати през 172 година от Марк Аврелий. В по-ранни времена крепостните стени са ограждали основно Трихълмието, но към края на II век и началото на III-и Филипополис вече е твърде голям и важен. Така защитните съоръжения вече ограждат и Форума или Агората на Пловдив. По времето на Готските нашествия южната крепостна стена е преминавала малко под Форума – приблизително под днешния Военен клуб, площада и подлеза на Тримонциум. Всъщност, разкритата в подлеза археология е именно вход през тази крепостна стена – макар и, вероятно, видимото там да е преправено от император Галерий през 50-те на III век.

На изток тази крепостна стена е достигала до днешната Малка базилика. На запад е ограждала града около Сахат тепе, а на север – по старото трасе, което е най-видимо и в голяма част експонирано и днес – през Римския стадион, над северната страна на Тунела, покрай Лапидариума и до Небет тепе. Това голямо пространство – от Небет тепе до Тримонциум и от Сахат тепе до Малката базилика – е бил градът, поне защитеният град, през III век по време на готското нашествие.

През 249 година готите нахлуват в днешните български земи. Преминават Дунав и водят поредица битки в римските провинции Мизия и Тракия. В Никополис ад Иструм – чиито останки днес са видими близо до Велико Търново – претърпяват поражение от император Деций. След различни маневри между императора и готския лидер Книва, Пловдив е обсаден от готите. Императорът не може да реагира веднага с армиите си, но изпраща писмо до жителите да не се предават или да не влизат в бой, преди той да пристигне с подкрепления.

Основните писмени сведения за готското нашествие дават трима древни историци – Дексип, съвременник на събитията, Амиан Марцелий и Йорданес, които пише за тях няколко века по-късно. Смята се, че императорът е останал с армията си в Берое – Стара Загора – за да организира силите си, но готите са били по-бързи и са стигнали Филипополис.

Писмото, което Деций изпраща на високопоставения Приск, е прочетено пред тогавашните филипополски граждани на античния театър. Самият Луций Приск е провинциален управител – по това време градът изглежда е предпочитан като център на провинция Тракия от него. В писмото от императорът се призовава отбраната на града да става само зад стените – да не излизат на битка на открито поле, тъй като са по-неопитни от готите. Интересен пасаж е частта, в която той призовава всички с имения извън града да не се жертват за тях, тъй като животът и сигурността им е по-важна. Изглежда извън градските стени е имало доста имения, вили и други собствености, които не са били защитени от крепостните съоръжения.

Въпреки всичко готите превземат и опустошават града. Вероятно това е станало след предателство. Император Деций не успява да се притече на помощ и градът е опустошен. Десетки хиляди са избити, други са взети в плен от готите. Самият град е опожарен и почти сринат със земята. Амиан Марцелий пише, че жертвите – избити и отведени в плен са над 100 000, но вероятно тази цифра е преувеличена.

Самият император няма по-добра съдба. Съвсем скоро след това той среща армиите на готите в Мизия, близо до днешния град Разград, и умира в битката – първият римски император загинал на открито поле в бой.

Самият Пловдив се възстановява бавно от тези опустошения. Стелата е доказателство, че част от жителите са оцелели. Крепостните стени са укрепени, а относително спокойствие в империята настъпва при двамата императори – Валериан и Галиен в годините до 268 г. На тях жителите на Филипополис благодарят в откритата стела.

Градът е продължил своя живот – само век по-късно той е достатъчно голям и важен център, за да събере алтернативния събор, направен в противовес на Сердикийския от 343/44 година. Християнското население е значително – приблизително тогава се строи и първата сграда на Голямата базилика, чиито мозайки ще можем скоро да видим на долния етаж на бъдещия музей. Някъде по това време и откритата стела вече не е ценна, тъй като е белег на старото езичество. Тя се обръща с главата надолу и става част от настилката в нартекса пред входа на Епископската базилика. И така до 2019 година, когато археолозите отново я откриха за света.