Сълзите на Шнитер (ГАЛЕРИЯ)

Днес алчността каза „Майната й на красотата”, „Майната му на Пловдив”

Иво Дернев

В България ако има някой да стърчи нагоре се чудим как да го скъсим. Това ми каза преди години внучката на градоустроителя на Пловдив арх. Йосиф Шнитер- доц. Мария Шнитер. Изстреля това паметно за мен изречение по повод състоянието на оставеното от него архитектурно наследство, докато екипът на Под тепето старателно подготвяше хартиен гид „По следите на Йосиф Шнитер”, който в последствие издадохме с огромна гордост. И с надеждата, че ще браним паметта и наследството на този велик човек. Но не би.

Днес, един обикновен пловдивски инвеститор, който търси добра печалба за сметка на градската памет, не просто скъси великолепието на Йосиф Шнитер. Той го сравни със земята. Извърши архитектурно убийство пред очите на всички и директно под прозорците на градската власт. Убийство, от което в крайна сметка ще излезе сух и доволен. Вероятно ще отнесе някоя санкция от институциите, но ще успее да я избие с продажбата на само няколко квадратни метра от мястото, на което красиво стърчеше нагоре фасадата на шнитеровата творба. Фасада, която същият този инвеститор трябваше да спаси, но реши да побутне. Защото какво тук значи някакъв си Шнитер? Какво тук значи градски дух? Днес алчността каза „Майната й на красотата”. Изкрещя „Майната му на Пловдив”.

Натрупаните останки от вековната шнитерова красавица се намират само на 200 метра от паметника на градоустроителя на Пловдив. Не съм проверил, но съм убеден, че днес , от гранитния му лик текат сълзи. И те не са от дъжда навън. Те извират от самия камък, който преди век великият архитект е превръщал в шедьовър. Тези сълзи са сълзите на Шнитер. Сълзите на града.

Ето какво още ми каза Мария Шнитер преди точно пет години. Все едно го казва днес:

Светлина в тунела няма. След строителния бум в последните 15 години вече загубих всякаква надежда. Като гледам как, къде и какво се строи, как се промени облика на града и какъв е основният мотив на всяко нещо, което се прави, ми става тъжно. На мястото на една малка къщичка с голям двор се построява кооперация, която заема цялото пространство на двора, защото ,ако можеха, и на улицата щяха да я изнесат да стърчи. Ако къщата е била на два етажа, то тази кооперация се прави на осем и така вътре се поместват осем пъти повече хора. Естествено, нито инфраструктурата е съобразена с това, а после се чудим защо канализацията ни не върши работа. Всеки гледа да прибере парите, а после, каквото ще да става. Имам приятели архитекти и строители и непрекъснато ги критикувам какво правят. Понякога има дизайнерски постижения, но като общ замисъл и качество – не. Нито една сграда на Шнитер не е паднала при земетресение. Строял е с оглед, че трябва да бъде така, както трябва. Не е пестял от материали и не е крадял от тях. Не си е построил дори своя къща, а е умрял под наем.