Стайновата къща на Таксим тепе – пътят от Христо Г. Данов до Радостин Илиев

Имотът на върха на Таксим тепе бил собственост на Христо Г. Данов преди 100 години

Преустройват къщата през соца и настаняват чуждо семейство на единия етаж, финалът е през 90-те, когато нов собственик окрупнява отново имота

Теодор Караколев

Дълга и богата е историята на Стайновата къща на върха на Таксим тепе. Вече сме ви разказвали за нейния първи собственик Стоян Стайнов, богат бизнесмен и дарител за изкуство и култура. Проследихме и нейното актуално преустройство, в което таванският етаж беше разширен, пропорции в сградата бяха сменени и някои пространства на шедьовъра от архитект Светослав Грозев – преустроени. Днес ще ви разкажем за историята на нейната собственост от преди век до днес.

Животът на мястото преди Възраждането е обвит в мъгла. Таксим тепе е едно от най-дълго обитаваните в Пловдив места – със сигурност от няколко хилядолетия. Днес в съседство на сегашната Стайнова къща можем да намерим малкия храм „Свети Николай“, построен през 30-те години на XIX век. Той е издигнат от богаташката фамилия Чалъкови, един от чиито наследници е живял в съседство – и днес там има къща музей, наречена Чалъковата къща. От другата страна на Стайновата къща пък е къща-музей Христо Г. Данов. В този дом знаменитият книгоиздател и по-късно кмет на Пловдив живее до края на живота си.

Изглежда той е притежавал доста по-голям от сегашния имот. Стайновата къща е на по-висока скала, съседна на Дановата къща, но е била собственост на сина на Христо Г. Данов – Грую Христов Данов. Той е роден през 1877 година и продължава делото на баща си като книгоиздател и през XX век.

Стоян Стайнов също е част от знаменита фамилия – казанлъшката Стайнови, като огромната рода има много известни и богати бизнесмени. Единият му брат е композиторът Петко Стайнов, който прекарва живота си в София, а другият също става бизнесмен – Захари Стайнов, но той остава в родния Казанлък. Захари учи и архитектура в Дрезден, но в крайна сметка продължава бащиния си бизнес. Стоян Стайнов също – но в Пловдив, като пристига в града на тепетата през 20-те години на XIX век.

До 30-те години е натрупал достатъчно средства и е решил да се установи за постоянно. Така през 1934 година решава да купи имота на върха на Таксим тепе, собственост на книгоиздателя Грую Данов. Запазен е все още нотариалния акт, с който имотът е купен от Стоян Стайнов (така е записан в документа, макар и името му да се среща на места като Стайно). В документа, който екип на „Под тепето“ откри, е запазена и крупната сума, за която имотът от 701 кв. м. е откупен – над 210 000 тогавашни лева.

Почти веднага започва и проектирането и строежа на къщата, която е едно от най-красивите и модерния здания през втората половина на 30-те години в Пловдив. Според документите, открити от архитектите Ивелина Мечкарова и Антон Керезов, изработили детайлен проект за реставрация на къщата през 2014-а година, къщата започва да се строи още през 1934 година, а семейството се настанява там през 1935 година.

Кратка е радостта на семейството. Новата власт, дошла след 9 септември 1944 година отнема имуществото на Стоян Стайнов, който малко по-късно се и самоубива. Овдовялата му съпруга остава да живее в къщата – но не сама. Виолина Янкова обитава втория етаж, а на първия се настанява ново семейство в отчуждения от комунистическата власт имот. По тогавашните закони по-големите къщи са били разделяни, за да се настанят новодошли семейства, като мярка за борба с жилищната криза. Къщата е преустроена, за да може да се влиза отделно в първия и втория етаж.

В архивите се пази и опитът на съпругата на Стайнов да си върне собствеността. Тя води дело през 60-тте, което обаче не е уважено – и половината имот, плюс единият етаж остава собственост на Градския народен съвет. През 80-те настанените на първия етаж семейство Димитрови имат възможност и се възползват от него – като купуват от общината този първи етаж. Така, към падането на социализма, къщата на Стайнов е собственост на три физически или юридически лица – единият етаж и половината имот е на съпругата Виолина, другият етаж е на семейството Димитрови, а другата половина от самия имот е на Община Пловдив.

След промените Виолина продава своята част на сина си – изглежда от нов брак – Лъчезар Янков. По-значителната промяна обаче е в края на 90-те. Първо Лъчезар продава своята част от къщата на Христина Александрова, а същата тази жена купува и другата част от другите собственици – настанените през соца семейство Димитрови. Така към края на 90-те цялата къща и половината имот е собственост на Христина Александрова, а другата половина единствено от имота е на Община Пловдив – което е така до днес.

Нова промяна настъпва през 1999 година. Тогава Христина Александрова продава цялата нейна собственост на Радостин Илиев.

Самият Радостин Илиев стана публично популярен с известното дело „Младо Вино“, в което той, заедно с няколко други души, бяха обвинени в източване на ДДС за над 8 млн. лева. Той бе оправдан на всички инстации. Делото се води в началото на настоящето десетилетие – между 2010 и 2013 година. Интересно е, че само 2 години по-рано е и последната промяна в собствеността на къщата. Отново цялата сграда плюс половината дворно място Радостин Илиев продава на последният и актуален собственик Гинка Велева, показва проучване на „Под тепето“. Според справка в регистъра на „Биволъ“, тя има участие във фирми, които се занимават с подобна на Илиев дейности – спедиция и търговия с вино. Справка в Службата по вписванията показва дълга история на отношения – налагане, както и заличаване на възбрани върху имущество – с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в което тя фигурира като длъжник на много места, заедно с Радостин Илиев.

Няма как да се спекулира относно дейността на настоящите собственици на имота на върха на Таксим тепе. Самата красива сграда беше преустроена с нови елементи, които не отговарят на автентичния ѝ стил, а последният етаж разширен с ново строителство. Новият вид на Стайновата къща не допада на специалистите и любителите на културното наследство. Със сигурност една от фундаменталните разлики с миналото на сградата е, че новите ѝ собственици са непознати за обществеността лица, въпреки позицията на къщата.

Днес не познаваме и не знаем кои са тези хора, докато при нейното построяване целият град и културната общественост са знаели и уважавали Стоян Стайнов – дарител за изкуство, който е подпомагал хора, като Цанко Лавренов, както и неговият предшественик – Грую Данов, един от най-известните книгоиздатели в България и син на Христо Г. Данов, кметът, който се е отказал от заплатата си, за да спести разходи на местната община.