Култура в клетка

Дирекция „Култура” към общината реши да „заключи” танцовия спектакъл „CAGED” в дните на супер успешната му световна премиера

Администрацията не допусна до разглеждане за финансиране по програма „Мобилност” представлението за пътуване до Корея по покана за участие в най-големия фестивал там с мотив, че не е българско

Компанията „Гая Денс Къмпани”, която е продуцирана от Фондация ЕДНО за култура и изкуства с регистрация в Пловдив

Асен Асенов: Усилията на театъра, на операта, на кукления театър, на частния сектор не бива да бъдат убивани. Администрацията обаче прави тъкмо това

Ще се обърна към съда, защото проблемът е принципен- случаи като този са една от причините българска култура да не напуска тази държава, казва той

Иво Дернев

„В Пловдив се създаде световен танцов проект”. Такива бяха повечето от отзивите след супер успешната премиера на спектакъла CAGED, която напълни градския Дом на културата през уикенда. Представлението бе дебютната продукция на пловдивската GAYA DANCE COMPANY, основана от корейския хореограф Пансън Ким, продуцирана от Фондация ЕДНО за култура и изкуства. Публиката аплодира повече от пет минути изумителните танцьори от Корея Йонгджун Шин, Джийон Янг, Бонг Су Ким, които извадиха многобройните лица на страха на сцената в „Борис Христов” и с танц, и с игра. Ефектът и посланията от представлението бяха подсилени от кoмпозицията и музикалното изпълнение на Емилиян Гацов – Елби, джаз вокалиста Павел Терзийски, маските на Мариета Големехова, куклите на Полина Христова и Стефан Димитров, сценографията на Никола Тороманов и светлинния дизайн на Каролин Вандам.

Да, Пловдив, Европейската столица на културата роди първия с подобен мащаб проект за съвременен танц, чието заглавие в превод значи буквално „Заключен в клетка”. Може би заради името на спектакъла, или заради друго, общинската администрация реши да го „заключи” в Пловдив, като не го допусна до финансиране за транспортни разходи по програма „Мобилност” със странен мотив. Не че това ще спре CAGED да пътува, но в унисон с името на представлението маркира  състоянието на съвременната българска култура- тя остава под ключ в собствените си граници, по административни причини. А конкретният казус е на път да избухне до шумен скандал.

„ Със сигурност това е най-голямата продукция в областта на съвременния танц, правена в България до момента. Спектакълът се репетира от 1 май, но реално се работи от октомври миналата година. Репетиционният период беше доста дълъг за танцова продукция, но на сцената на Дома на културата бяхме малко по-малко от месец. Сега, след премиерата, желанието на целия екип е да види реализация на този проект извън страната. Много важна заявка за това беше присъствието на толкова много програматори от цял свят. За една от репетиции на спектакъла дойде програматорката на театър Театър Дьо ла вил, Париж – най-престижният световен театър за танц, както и Галин Стоев, директор на театъра в Тулуза. На премиерата присъстваха програматори от Бразилия, Мексико, Канада, Гърция, Германия, Чехия, Словакия и др. Самият факт, че тези хора присъстват на премиера означава, че те имат потенциален интерес към спектакъла. Дали от това ще произтече официална покана е съвсем друг въпрос”, обяснява като прелюдия към развръзката след реализирането на премиерата директорът на фондация „Едно” и основен двигател на One Dance Week Асен Асенов.

Той подчертава, че не бива да има свръх очаквания в посока „експорт” на този спектакъл в чужбина, защото в България няма контекст за свръх очаквания от гледна точка на това, че няма развита сцена, няма добро образование в областта на съвременния танц.

„И, разбира се, няма пари за съвременен танц. Средствата, които са инвестирани в последните 30 години са абсолютно нищожни. Няма политики и държавно усилие за това и малкото създадено да бъде представено по света. Но така или иначе от някъде трябва да се започне и това е един опит. Той не бива да бъде натоварван със свръх очаквания в никакъв случай. Всичко, което се случи, съм го приел като подарък”, отбелязва Асен Асенов.

Подчертава дебело, че продукция на световно ниво в годината на Европейска столица на културата са извадили и Драматичният театър с Одисей, и Пловдивската Опера, и Кукленият театър, и Веселина Сариева с това, че налага млади съвременни творци от Пловдив и България по света, но има огромна опасност тези продукции да останат „заключени в клетката”, да не излязат извън граница. Именно заради липсата на политики.

„ Всъщност случващото се и с нашия спектакъл е абсолютна препратка към заглавието му „Заключен в клетка”. Това се случва с качествената българска продукция на световно ниво. Тя остава затворена тук. Заглавието на спектакъла обаче е препратка и към онова, което се случи преди премиерата. Той вече е поканен официално от най-големия фестивал от Южна Корея SPAF и дори е обявен в сайта на фестивала. Ние кандидатствахме по програма „Мобилност” на пловдивска община, която същност има много големи ограничения по отношение на финансирането и реално ако бяхме спечелили, то ние щяхме да финансираме един билет и 20 процента от втори билет при 12 души екип. Щяхме да получим минимално съфинансиране по отношение на транспортните разходи на декори, което е под 10 процента от стойността за това. Обикновено този тип разходи много често се покриват от страната, от която се кани спектакълът. Така например тази година ние имаме съфинансиране от Япония, от Тайван, от Индонезия, Канада, Чехия, Унгария, Полша. Всички тези държави са финансирали транспортните разходи на техните проекти, за да отидат извън страната и да разпространят съвременната им култура. Ние тук не просто няма да получим и тези малки пари, за които кандидатствахме, които са нищожна част от бюджета за транспортни разходи, а всъщност проектът не е допуснат въобще до оценяване от дирекция „Култура” на Община Пловдив с тотално нелепото обяснение, че това не е българска компания. Става въпрос за „Гая Денс Къмпани”, която заедно с One Dance Week са проекти на Фондация ЕДНО за култура и изкуство. Ако това би било вярно, че това не е български проект, значи би трябвало да значи, че и One Dance Week не е български проект. Това обяснение е между смешно, тъжно, жалко и отчайващо. Тъжен микс. Това показва тотално неразбиране по същество на идеята за това как функционира съвременната културна сцена и как функционира обменът на култура между различните държави. Аз от една страна съм изключително фрустриран от това решение, което би паднало в съда на секундата, защото е абсурдно- фондация „Едно” е регистрирана в Пловдив и има пловдивски адрес. Но от друга страна по-важното е, че това е ясен и много тъжен знак за етапа, на който се намираме като държава, като град, като разбиране. Защото това означава, че ние продължаваме да се самоизолираме от света. И понеже не става дума за пари, както стана ясно от потенциалната подкрепа, която бихме получили, става дума за тоталното отчаяние от тази липса на разбиране и озлобеност срещу хората, които се опитват да правят нещо. Те, вместо подкрепа, получават удари. И това е демотивиращо. Защото това е свързано с ужасно много усилия, много голям финансов риск, в нашия случай и със загуба на този етап, която би се изплатила именно от такива покани. И цялото това усилие, труд и желание нещо да се случи в България, което евентуално да представи тази държава и Пловдив като Европейска столица на културата навън, е убивано от администрация, която абсолютно не се интересува. Тя не знае и по-лошото е, че не иска да научи”, обяснява Асен Асенов.

„Изключително съм благодарен на Министерството на културата и на Община Пловдив, че подкрепиха създаването на тази продукция. Не разбирам обаче защо след като този продукт вече е създаден защо не е допуснат до разглеждане за финансиране за един  от 12-те самолетни билета с мотива, че “не е пловдивски””, допълва той.

В случая решението за недопускането до финансиране по програма „Мобилност” на GAYA DANCE COMPANY би следвало да е взето от комисия по допустимост, която се назначава от директора на дирекция „Култура” Нина Димовска и се одобрява от заместник-кмета по култура.

„Направих опит да се свържа с г-н Държиков, за да мога преди да предприема някакви съдебни действия, което ми е ужасно неприятно, да му обясня за какво става дума, да разбере казуса и административно да поправи тази абсурдна грешка. На първото изречение в телефонния ни разговор ми беше казано „ Това е демокрацията, разговорът ни приключи”. След което ми беше затворен телефонът. Тук искам да кажа на г-н Държиков, че това не е демокрацията, а това е анархията. Защото неспазването на правилата и законите не е демокрация. Демокрацията не е всеки да прави каквото си иска, а всички да спазваме правилата, които заедно като общество сме създали и приели. Така че моят последен опит да има разговор по тази тема удари на камък”, подчертава Асенов и заявява готовност да се обърне към Темида.

Казва, че е принуден да влезе в задочна комуникация с местните власти през съда, защото това е въпрос на принцип.

„Смятам, че ако днес някой приеме с мълчание и това, утре може да се случи нещо далеч по-страшно. Затова ще го направя. Проблемът е принципен, защото случаи като този са една от причините българска култура да не напуска тази държава. Усилията на театъра, на операта, на кукления театър, на частния сектор не бива да бъдат убивани. Защото ако тази инициатива бъде убита, след нея няма нищо. Няма да има кой да се занимава с това в България” смята Асенов.

Като допълва, че в крайна сметка спектакълът не е вкаран в клетка, а неговата съдба зависи от това дали чуждестранните директори на фестивали и театри ще го харесат и ще решат да го поканят.

„Но, разбира се, дали един спектакъл може да отиде някъде зависи и от това доколко той е подкрепен по отношение на транспортни разходи от държавата, от която тръгва. Но тук системата не може да предвиди, нито Министерството на културата, нито Община Пловдив, че една голяма продукция, оперна, театрална, куклена или танцова, би могла да пътува. Защото ограниченията за билети са мисля 2500 лева. Е, как очакваме българската култура да я има по света. Тя има прекалено много обструкции, за да я има. От една страна липсата на финансиране, от друга стагнираната и нереформираната културна система, липсата на добро образование. А липсата на разбиране е най-ключова. Ето, в нашия случай дразнещото е този аргумент за отказ, а не това, че общината е отказала пари. Тя не просто е отказала, а не е допуснала проекта по някакви абсолютно абсурдни и дискриминационни причини, които са от 18 век. Трябва ли на тези хора да им обяснявам през футбола това, което се случва в този проект- че когато в Локо Пловдив дойде бразилски играч, това не прави отбора бразилски. Може би така ще ме разберат по-лесно”, казва на финал Асен Асенов.

Ще потърсим мнението по казуса и на обратната страна- администрацията