Диворастящи кактуси от вида Опунция по скалите на хълма (Фотогалерия)
Обективът на Под тепето засне красивите диворастящи кактуси в Пловдив, намиращи се по скалите, непосредствено южно и югозападно под паметника на Альоша, на хълма Бунарджика. Това е едно от местата с диворастящи кактуси в България.
Кактусите са от вида Опунция (Opuntia) и през месеците май-юни обикновено цъфтят с разкошни, сладникаво ухаещи, жълти цветове. Плодовете им са известни като бодлива круша. Във вътрешността си този екзотичен плод е тъмно червен, плътен и изпълнен с малки ядливи семенца. Вкусът му е сладък, а ароматът- свеж, напомнящ на диня.
Плодът има ниско съдържание на калории и натрий. Една средно голяма бодлива круша съдържа около 40 калории. Тя е отличен източник на витамин С и фибри и доказано помага за регулиране на нивата на кръвната захар, както и като диуретик и антихеморагично средство. Преди появата на антибиотиците и ваксините, този плод е използван за лечение и на вирусни инфекции.
Бодливите круши трябва да бъдат внимателно обелени преди консумация с помощта на щипки или дебели ръкавици, защото бодливата им повърхност може да нарани ръцете. Вътрешността на плода може да се сервира с кисело мляко, да се добави към салати или мюсли. От плода може да се направи пюре и да се използва за сосове, дресинги, ликьор, мармалад. Пюрето може да бъде замразено и използвано след време като плънка в сладкиши и охладени напитки.
Този вид кактуси- Опунция, заемат и особено място в историята на Мексико. Те не случайно са изобразени и на националния герб на страната. Според старо предание, изморени от бродене из планините ацтеките един ден се спрели на брега на езерото Тескоко. Там на малък остров видели орел, кацнал на кактус опунция, разкъсващ с клюна си змия. Това било добро знамение за тях и точно на това място те основават град, който наричат Теночтитлан („място на свещената опунция”). Днес там е разположен град Мексико– столица на страната.
Много добре е описано, колко полезни са плодове на опунцията, тъй наречените „бодливи круши“. Авторът е описал и легендата за създаването на град Мексико, столицата на едноименната Централноамериканска държава. Според мен мястото на опунцията е в държавата Мексико, чийто герб е. Извън естествения й ареал, тя трябва да се отглежда в специални плантации, градини в зависимост от предназначението й – за храна, лекарство или декоративни цели. Може да се отглежда и в къщи, но в никакъв случай не трябва да се изхвърля в природата, защото опунцията е един от най-агресивните инвазивни чужди видове растения, които завладяват територията на която растат и изместват местната растителност. Подобни статии трябва преди всичко да алармират и образоват обществеността, че трябва да внимаваме за действията си. Защото скоро по тези камъни няма да има нищо друго, а само опунция. Тя може да изглежда красиво, може да е полезна, лековита, да е свързана с приказна история, но не и е мястото там. И това, че тя е там не бива да е повод за радост и възхищение. Това е повод за тревога!
Инвазивни са тези растения. В никакъв случай не е добро!
С изненада открих такъв кактус край Панчаревското езеро. Не зная как се е оказал там, но наистина вече се размножава и завзема все по-голяма площ.