Тома Томов: Когато се върнах в Пловдив, започнах да го виждам все едно съм в нов град

Актуално Гласове Градът Новини

„Няма напълно правилни или неправилни решения,“ смята 22-годишният специалист IT и продажби

Тома харесва Града под тепетата защото не е прекалено метрополитен и смята, че идеите за повече сплотеност в името на развитието му от Next generation – младите в СНЦ “Бизнесът за Пловдив“ са важни за обществото

Соня Попова

Тома Томов е роден в Смолян и е само на 3 годинки, когато семейството му се установява в Пловдив.  Завършва VII-ми клас в  Швейцария, следват две години в ЕГ„Иван Вазов“ и след това заминава за Маями със семейството си, където живее от общо 5 години зад  Океана, 4 живее самостоятелно. Идва си като възвръщенец преди две лета, работи в семейната  фирма„Стройко-лукс“ ООД, където поддържа IT-частта, занимава се с продажби и финанси. В същото време продължава висшето си образование по специалност „Софтуерно инженерство“ в ПУ. Членува в Next generation – младите в СНЦ “Бизнесът за Пловдив“ и е четвъртото  лице, което представяме в Под тепето

Пансион в Швейцария, гимназия в Пловдив/езиковата с испански/ и в Маями, гимназия в САЩ  и университет сега тук, в Пловдив. На 22 години си, можеш ли вече да кажеш кое е твоето място?

Преди 2 години много фактори повлияха на решението ми да се върна –  носталгия, любов(,но тя беше грешка). И най-важната причина  – семейството. Роди ми се братче, което сега е на 5 години, но много рядко се виждахме, идвах само по празниците, общо взето само няколко седмици в годината се виждахме и започнахме да се откъсваме. Исках семейството да се сплоти, а и да навляза в бизнеса.

А и се бях  поамериканчил за тези години… Като се върнах в Пловдив, започнах да виждам Пловдив, все едно, че бях в нов град.

За мен той е най-хубавият град в България. Имаме планини и тепета, пловдивчани са свестни хора, що-годе добра инфраструктура имаме, по която може да се поработи още. Харесва ми, че не е прекалено метрополитен град, нямаме все още часови задръствания и милиони жители. Хората са различни, въпреки че понякога подхождат с предубеждение.

Ако приемем, че тийнейдж са годините на самоосъзнаване, ти се „изграждаш“ в страната на неограничените възможности. Но май американската мечта е постигната от семейството ти тук, в България?

Постиженията на семейството ми в България наистина са невероятни, имайки предвид откъде се е започнало всичко. Аз обаче уча нещо съвсем различно – софтуерно инженерство, за да имам шанса да се развия и в друга посока. Аз сам искам да се преборя с различни предизвикателства, сам да си изградя фирма. Не съм се установил като други колеги от Сдружението като вече съуправител. Във фирмата поддържам IT сферата, с продажби също се занимавам, и с други финансови аспекти на определени наши обекти в града.

Кое може да те разочарова и да се върнеш обратно?

Ами аз вече имам и дете тук, и не мога да „запаля кецовете“. Тук искам да се развивам. Аз съм най-голямото дете в семейството и искам да съм добър пример и за братята, и сестрите си. Тук е правилното място да се развивам, въпреки че имаме сходен бизнес (строително предприемачество) отвъд Океана и все някога може и да се върна.

Казваш“ правилно“. Кое прави едно решение правилно? Един избор правилен?

Всички решения имат последствия и човек трябва много внимателно да ги е преценил –  какви възможности ще му донесат или отнемат. Няма напълно правилни или неправилни решения. Едва ли, ако бях в България в тези години (15-20) , щях да бъда толкова самостоятелен и независим, да разбирам света по този начин, да имам тези интереси, да слушам дори тази музика, която слушам сега. Но ако бях останал в САЩ, нямаше да имам дете.

На какво искаш да научиш детето си?

Да бъде добро и отзивчиво към хората.  Да иска да помага, а не да прецаква хората, да не завижда, а да се възхищава на умните и успелите.. Да е усмихната и дружелюбна. Да шофира като баща си. Ха-ха.

Добър човек в конкурентен свят? Доброта и конкуренция къде стоят в личната ти скала на ценности?

Конкуренцията не винаги значи да отнемаш нещо от някого. Много често конкуренти в бизнеса  си помагат. Например ние   хотелиерите на морето си помагаме за какво ли не, включително и обмен на резервации ако някой е fully booked.

Как те промени бащинството?

Мислех, че съм подготвен. Но установих, че нищо не съм знаел. Отне ми няколко седмици, защото не разбирах естеството на родителството изцяло. Истината е,че  в много хубава посока ме промени бащинството – да се концентрирам върху важните неща в живота, да съм отговорен, да изкореня дори стари навици, да синтезирам времето, за да го отдам на нов човек, за когото трябва да се грижа. И най-важното – започваш да разбираш родителите си. Нещата ,които те са изисквали от теб, а ти си си мислил „защо точно на мен такова лошо нещо ми причиняват“, сега разбираш, че и ти ще правиш същото.

Просто станах по-добър син и осъзнах много неща.

Сега почти на 22 години – родител , студент и част от фамилен бизнес  – кои са най-важните неща за теб?

Здраве и време са най-ценните неща, които имаме аз и връстниците ми. Те не се купуват никога, на каквато и да е цена… Млад си, пробваш различни неща. Важното е да не „увесваш нос“. Ако говорим за пирамидата на потребностите на Маслоу, просто тя трябва да се следва. Да се развиваш – самия себе си до степен, която те удовлетворява, след което да помагаш и на другите, да си съпричастен и ангажиран и с доброто на другите. И дай Боже всекиму да разгърне целия си потенциал и да е напълно удовлетворен и осъществен!

Това ли ви обединява в Next generation?

Да. Това, че работим в семейните фирми е само общ белег. Споделянето на общи идеи е обединяващото.  Защото когато работим за обществени каузи, не винаги парите са най-важни. Личният ангажимент, начинът по който ние разбираме обществената отговорност на компаниите, в които работим, идеите за повече сплотеност в името на развитието на града и обществото – това е водещо и важно.

Още по темата:

Сдружение „Бизнесът за Пловдив“ се разраства с нова генерация млади предприемачи

Виктор Динков: Като концепция, да пътувам ми харесва,но животът ми е тук. И засега в Пловдив

Деница Хорева: Когато говорим за идеалния град, си представям Пловдив

Иво Драмов: Пловдив наистина има потенциал да е място, където всяко едно поколение би желало да има свой дом

Споделете ни във:

46 коментара за “Тома Томов: Когато се върнах в Пловдив, започнах да го виждам все едно съм в нов град

  1. Какви са тези нелепи и жалки коментари??Оставете брат ми намира!Гордея се с него какво е постигнал и мисля,че никой човек не заслужава така злоба в лошо или добро!Вместо да критикувате се съберете и помислете върху вашите задължения и посока на живота!!БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО..ОБИЧАМ ТЕ БАТЕ❤️

    1. Към Дария-скъпа, никой няма да се занимава с брат ти ако той не се натрапва с интервюта, с които става смешен. Някой трябва да му каже, че и пет пари не струва, освен,че е син на успелия си баща. Така, че- айде моля не се правете на жертви. Уважение не се печели с тъпа реклама, а с постижения. До тук братчето ти май има повече провали. Глупав е, че си ги разказва по медиите- Швейцария,САЩ и ПУ-то…ми “кариера” във фирмата на Тати. СМЯХ!!!! Емииии за съжаление си е!!! Да говори, когато има какво да каже. Засега е пълен провал. Точка!

      1. Пловдивчанке, а ти като си много отворена, какво си постигнала? Или те гризе, че на никой не му дреме за жалката ти личност и търсиш евтинка реклама да си направиш с някое мизерно коментарче? Жалка работа си, като те гледам как пишеш, явно си и недоклатена и отчаяна от живота. Би било хубаво такива като теб да не си снасят яйцата!

  2. Колко ви платиха за това рекламно интервю, в което ни представяте някво лайненце? Какъв е приносът на този противар за Пловдив? IT във фирма СТРОЙКО?! Ха-ха-ха, та това е нелепо! Излагация за него, излагация и за вас.

  3. Добре казано , като за първо интервю!😀 Но помни , че обществените изяви задължават ! Трябва много принципност, дисциплина и изисквания преди всичко към себе си ! Успех…и ти пожелавам корица на Forbes !

  4. Всичките злобари сте толкова щастливи, само защото не знаете колко сте нещастни ха-ха-ха мизерници :Д Скочили на момчето на онази работа.

  5. Този младеж го срещам доста често в Градската гтадина. Бута количка с негодувание и се кара с приятелката си. Не счятам че ще може да се грижи за дъщеричката си. Аз лично с радост извеждам внуците особено като ме чакат пред казиното.

  6. Това лайно беше клептоман-затова от немай къде го пратиха в Швейцария в пансион със строг режим, ама от гнило дърво нищо не става.

    1. Ахам да 100 процента сигурна информация. Не разбирам защо го правите това нещо. Той е IT а ти имаш IP . Не си измисляй по добре…

      1. Да си айти не е като да си роден принц. Трябва да разбираш. А ако си тъп- и айдухайго да си, пак ще си си тъп. Що се отнася до клептоманията то в полицията има какво да се прочете.

        1. 8 изпиъа, 8 шестици. Вярно е много тъп!!! Къде да прочета сведеноята за кражбите, че ми стана много онъересно 🙂

    2. Не знаех, че има пансиони за клептомани в Швейцария 🙂
      Бихте ли дали повече сведения , за да може повече клептомани да се лекуват там 🙂

  7. Поредното объркано дете, за което чета ! Учил,ходил,връщал се,недоучил,пък вече баща… Крепи се на джоба на успелия си родител,пък искал да пробива сам,че да е пример?!!! Как ще помагат на Пловдив тези младежи, които са известни само с фамилиите на бащите си??? Безсмислени интервюта. Най-вероятно са платени.

    1. А Вие госпожо/госпожице пловдивчанка какво сте направила – не че нещо, но ми е любопитно. Срещам по улиците и в мрежите постоянно мразещи,критикуващи и комплексирани, но повече от всичко просто нещастни хора. С малкото силичка,която събирате за злобни коментарчета под статии може поне да направите нещо градивно в собствените си животи…само предложение.

      1. Подкрепям напълно, поредния коментар от злобна и незадоволена от собствените си постижения нещастна жена. Ще Ви убие тази злоба! Иначе винаги се оплакваме, че бягат в чужбина децата и че нямало млади в държавата, ако се върнат пак ги плюем?! И какво лошо има човек на 22 да е родител??? До 42 ли трябва да се чака или Вашата импотентност Ви поражда поредната необоснована омраза? И как разбрахте, че се “крепи” на джоба на баща си като именно тук се упоменава, че се развива момчето в съвсем друга сфера? (ИТ доколкото разбрах, нищо общо със строителство).

        1. Това лекенце е същото като крадливият си баща. Даже го е надминал като вече е направил дете за което не се грижи. И не разбирам защо се пишат угоднически статии за негодници вместо да им се срита задника?

    2. Много си смотана и апатична… Той е бъдещето на България,а ти трябва да си добре забравено минало.Аз не знам баща му ,но него го познавам- много добро момче…

    3. Не разбирам вашата бясна злоба. И не е ваша работа какво аз съм постигнала, защото не аз давам интервюта по сайтовете. Коментирам русолявото момче- колеж в Швейцария,гимназия в САЩ и за финал ПУ.Смяяяяях! Това ако е развитие,че и да даваш интервю кое и как ще направиш в Пловдив… хихихи! Ако не е ДО БАЩА си да му дава заплата питам как ще храни детето си? Като IT или с продажби??? Брокер или компютърния се изживява, по е нещо не разбрах. А вашата защита- вероятно сте от слугинажа на фамилията.Жалкар!

    4. Изучено е момчето, спокойна бъди. Ако искаш и дипломи да ти покажем 🙂 Ако прочетеш съатията преди да започнеш да плюеш, ще разбереш, че става въпрос за младежка организация и съвсем БЕЗПЛАТНО представят членовете и. А и още нещо- обикновенно младежите, които учат се крепят на джоба на бащите си. Като завърши и не започне да се издържа сам, тогава вече можем да говорим за проблем 🙂
      Много злоба хора! Дано да ви храни тази злоба и да ви прави поне малко щастливи!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.