Съсипаха зала Лотос, превърнаха я в пещера

Дома на новороденото стана бутафорен Дом на динозавъра

8-метров китайски тиранозавър ще пази гнездото си с яйца в бившата ритуална зала

Напълно унищожена е вътрешната архитектура на знаковата сграда на Димка Танева и Мария Сапунджиева

Иво Дернев

Едно от знаковите архитектурни постижения от годините на соца- бившият Дом на новороденото и кръглата сватбена зала Лотос в последствие, бе превърната в бутафорна пещера, която скоро ще приютява фалшиви динозаври. Проектът за разширение на Природонаучния музей е унищожил напълно интериора на иначе нестандартната и красива овална постройка, с вътрешен ритуален мини амфитеатър. Мраморите са премахнати, а върху тях е разлята строителна смес, използвана често при изграждане на аквапаркове например. Тя е била посипана директно и по стъпаловидния овал, върху който преди години сядаха граждани, за да обсъждат важни за Пловдив теми в поредицата дискусии Дебати/Лотос.

Прозорците са зазидани, като точно срещу бившия вход към залата са „изваяни” две дървета от гипсокартон, които явно трябва да пресъздават усещане за природа от ерата на динозаврите. Те гротескно се забиват в старата дърворезба на тавана, която е единственото запазено нещо от автентичния интериор. Всъщност, след като бъде завършена напълно реконструкцията на зала Лотос, вътре тя ще бъде оформена като пейзаж от ранна креда, с папрати и бутафорна растителност. Ще щъкат общо 12 динозавъра в различни размери, внос от Китай. Те ще са нещо като анимирани играчки, като най-големият експонат ще е 8-метров тиранозавър, който ще е в особена извита позиция, за да брани гнездо с яйцата си- бившата мраморна обредна маса.

По стените ще има движещи се обекти- дали един динозавър в кръг около залата, или картината ще е динамична, не е решено. Рисунката ще е анимирана и ще създава движение. В самата зала ще има още два по-едри екземпляра. Искаме да представим и летящи, и плуващи видове. Ориентирали сме се в по-атрактивните динозаври, които да впечатлят и децата, и възрастните. Те ще се движат, ще дишат, ще намигат, обясни директорът на Природонаучния музей Огнян Тодоров.

Той допълни, че интериорът е почти напълно оформен със 74 хиляди лева, осигурени от общината, и малко собствени средства на музея. Той и екипът му са готови на следващата стъпка- обществена поръчка за самите динозаври. Почти всички производители на такива анимирани играчки са китайски. Инвестицията в тях ще е между 180 и 190 хиляди лева. В средата на следващата година можем да довършим всичко, поясни той.

На въпрос на Под тепето дали думата бутафория, която самият той използва, не го притеснява, Тодоров отговори така: „За да можем да пресъздадем възможно най-реалистично периода на ранна креда, не може да използваме бутафория”. Под тепето отвърна, че критиката за решението му да прекрои по такъв начин вътрешното пространство на Дома на новороденото ще бъде е много остра. Без това няма как да се случи, каза на свой ред директорът на музея.

Още преди две години, когато писахме за първи път за намеренията на Природонаучния да превърне зала Лотос в Дом на динозавъра, стана ясно, че никой не е търсил проектантите на сградата, за да поиска разрешението им. Миналото лято пък от Камарата на архитектите предприеха инициатива по обозначаване на знакови пловдивски сгради, като една от тях бе именно Дома на новороденото.

Смятаме, че е важно, минавайки покрай стойностни  постройки, да се знае, кои са техните автори, коя година са построени и за какво са били предназначени. Това е уважение не само към труда и творчеството на архитекта, но и към историята на града ни. Това са сгради, чиито автори заслужават уважение, въпреки,  че до голяма степен са амортизирани и с нерегламентирани  вътрешни и външни промени, казаха преди година за инициативата си от КАБ.

Какво ще кажат днес от Камарата, след първите снимки от вътрешната намеса в зала Лотос, очаквайте скоро в подробности по темата