Инвестиционни намерения към къщата в Пловдив, от която Алеко Константинов тръгва към смъртта

Актуално Градът Забравеният град Култура Новини Под ножа

Искат да надстроят с два етажа сградата на Йозеф Шнитер на улица „4-и януари”

Градоустроителят на Пловдив е живял в нея, докато е вървяло строителството на храма „Св. Св. Кирил и Методий”

Инвеститорите са задължени от МК да консервират и реставрират недвижимата културна ценност

Активирани са сериозни инвестиционни намерения за историческа сграда в сърцето на Пловдив, от която Алеко Константинов тръгва към смъртта. Дали натам не е потеглила и къщата от 19 век на улица „4-и януари”, проектирана от арх. Йозеф Шнитер, чудят се жители на района зад Чифте баня.

Причината за притесненията одобрено изменение на ПУП-а на имота. Вече има становище на Министерството на културата, с което е съгласуван проект за ПУП-ПРЗ и РУП за парцела, в който се намира недвижимата културна ценност. С подписа на министър Боил Банов ведомството настоява инвестиционният проект да се изготви в съответствие със закона и да бъде консервиран и реставриран паметникът на културата. От МК подчертават в становището си, че постройката е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата през 1985г., но без да е категоризиран. Проектът за изменение на ПУП-а вече е подписан и от голяма община.

Инвеститорът предвижда да награди съществуващата сграда от 19 в. с два етажа. Става въпрос за обществено и жилищно застрояване. Там иска да строи регистрираната в Пазарджик фирма „ОРО-2” ЕООД с управител Дора Бончева. Първоначалните намерения на дружеството били да копае под самата сграда за подземни гаражи. Тази идея обаче е била отхвърлена след възражения, тъй като така има реална опасност за къщата на „4-и януари”. Сега дружеството ще извършва изкопни дейности за паркоместа в другата част от имота, около обема на съществуващата сграда.

Хората от тази градска част се питат дали с Шнитеровата къща няма да се случи същото, като с други такива паметници на културата, при които имаше инвестиционни намерения за надстрояване върху автентичната зидария, която биваше срутвана по време на строителните дейности, въпреки изискванията за консервация и реставрация. Пример са унищожената сграда на „Цар Асен” и съборената къща на Куцоглу край Цар-Симеоновата градина. Сега от „ОРО-2” имат реалната възможност да бъдат добрият пример като съхранят този важен в историческо отношение архитектурен символ. Доказано е, че проектите на Йозеф Шнитер са изключително здрави и устояват на времето и различните намеси по тях. Къщата на улица „4-и януари” не изглежда добре, но видимо няма конструктивни проблеми и би следвало да издържи укрепителни и строителни дейности заради сериозните си зидове.

Защо е емблематична тази сграда. Освен, че е по проект на арфх. Шнитер, тя е била и временен дом на градоустроителя на Пловдив, докато е вървяло строителството на  храма му „Св. Св. Кирил и Методий” в непосредствена близост. Тя е била собственост на богаташа Личев. Исторически къщата е твърде интересна с това, че преди смъртта си в нея отсяда Алеко Константинов. Там Щастливеца пренощува след среща с приятеля си Недко Каблешков, а на другата сутрин потегля към смъртта. Алеко напуска земния свят едва на 34-годишна възраст. Един от гениалните писатели на България и един от най-будните общественици в страната в годините след Освобождението трагично губи живота си на върха на силите си, случайна жертва на политически битки. Убийството му става на 23 май (11 – по стар стил) 1897 година.

Под тепето ще следи в детайл всичко, което се случва с паметника на културата!

Споделете ни във:

8 коментара за “Инвестиционни намерения към къщата в Пловдив, от която Алеко Константинов тръгва към смъртта

  1. Все повече се убеждавам, че днешните архитекти, освен че повечето са некадърник, ами са и печалбари и престъпници с дипломи! Тъпи бетонджии!

  2. Трябва да се направи жива верига! Да не позволим на тия безмозъчни идиоти да доразсипят града! Изроди и боклуци! Коя е тая ОРО, коя е тая Дора Бончева??? Аман от тая напаст!

  3. Поредната просташка надстройка и поредното решение на НИНКН, което вони на корупция.

  4. Какво ли би си помислил един италианец или французин като му покажат този “архитектурно-строителен паметник на културата”? Ако това е паметник, то народът трябва да живее в землянки. Това ще си помисли. Крайно време е МК да преоцени целия списък и да остави наистина качествените, но пък да се грижи съвестно за тях. При соца са гледали да отчитат бройка, сега вече е време да погледнем качеството. Да не говорим, че едно надграждане би било върховна грозотия и тотален кич.

    1. Съдейки по вашия коментар, отдалеч си личи, че изобщо не сте запознат историко-архитектурния контекст на сградата. Първо сградата съчетава типичния възрожденски стил от средата на 19 век с модерните течения в архитектурата от края на същия век, което само по себе си прави сградата уникална. Не мисля, че има нужда да се споменава, за Алеко Константинов и връзката му с нея, особено, ако вие свързвате Алеко единствено с банкнотата от 100 лева.

  5. КАКТО РАЗСИПАХА …БЪЛГАРИЯ.
    Целокупната.
    Апропо, не е прав Дернев, че сградата “…не изглежда добре…” -просто Patina Nobile!- но е много прав, че “… видимо няма конструктивни проблеми…” = тия бабешки ЗИДАРИИ ТОП НЕ ГИ ГЪРМИ.
    Колкото и да е кьопав архитектът на когото възложи Мутрата, лесно ще запази не само фасадата, но и повечето от яката, улегнала структура. Без даже да я настъпва / да стъпва върху нея, а с колони вътре.
    Отделен въпрос е, че както тръгна кулТурското министерство да затрива старините, сега пък със високоКомпетентния ПОСЛУШНИК МУТРО’ПОЛИТ’ический за Главен “архитект” можем да очакваме …случки (Света Марина?)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.