Заведения, граждани и туристи скачат срещу Наредбата за обществен ред
Полиция разгонва в 22ч. насред лято клиентите от заведенията
Рестрикцията пречи на бизнесите, на градската култура и среда, на туризма
Паулина Александрова
Пловдив- Кандидат за културна столица на Европа. Град, който бележи ръст на туристите и се бори за извънморска дестинация №1. Място, в което се развива квартал на творческите индустрии, градят се пешеходни зони, а кметът му постоянно говори за развитие на градските пространства и култури. Е, нищо от това не може да се реализира под тепетата, можете да бъдете сигурни. Заради едно, единствено и твърде абсурдно условие- Наредбата за опазване на обществения ред. Според нея на жителите и собствениците на заведения на територията на град Пловдив се забранява „вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите в жилищните сгради от 14.00 ч. до 16.00 ч. и от 22.00 ч. до 08.00 ч., а във вечери, предхождащи почивни дни от 23,00 до 10,00 ч.”. С други думи- строго забранено е свиренето на открито, събирането по паркове и градини след оказаните часове, пиенето на бира под звездите, културната програма в градска среда. При това в най-туристическите и най-живите дни през уикенда. Пълен нон сенс е спирането на всякаква активност през лятото в 22ч., при току що залязло слънце. Та клубните събития тогава започват. Какво се случва- полицията търчи и се занимава с непристойни и твърде неприятни, конфузни дори действия- да събира хора по градинки и да прекъсва приятни джаз концерти на открито и да пише актове на хора, които се опитват да правят достойно бизнес и да радват публиката. Клиентите недоволстват, заведенията губят, а туристите, особено вътрешните, повече не се връщат през лятото. Така нощният живот на града се свежда до дискотеките, смятайте чалготеките, а заведенията занимаващи се с култура са принудени да спират дейността си около 22:00-23:00 часа. Така градска култура и оживление на средата не става.
Едно от местата, които активно се ангажират с културни мероприятия е „Конюшните на царя”, където концертните дейности обикновено започват от 22:00 – 23:00 часа. Така посетителите, платили вход за събитието се наслаждават само на около 40-минутна изява. Самите изпълнители имат желанието да продължат да радват публиката, но не могат. В желанието си да задоволи хората, персоналът често мести целия концерт на горната сцена, но това кара част клиентите да си тръгнат. Много пъти пък туристите подминават заведението, защото си вадят извода, че щом не чуват музика, най-вероятно то не работи.
„Мармалад” решава частично проблема като прави събитията си под земята насред лято. Но в останалите случаи са принудени да затварят вратите в топлия сезон. Така поне частично се ограничава шумът, но влизането и излизането на пушачите води до нови сигнали до органите на реда и крайният резултат отново е спирането на музиката и опразването на заведението.
Малкият рок бар Download пък доброволно затваря около 23:00, въпреки, че винаги има клиенти, привърженици преди всичко на музиката му. Собственикът споделя, че с радост би удължил работното време до по-късно, ако си няма проблеми със закона.
Масова практика на заведенията в Капана и Стария град се е превърнало предупреждаването на живеещите в квартала за предстоящи концерти, с надеждата за разбиране. Обикновено съседите са положително настроени и обещават, че няма да звънят на 112, но в повечето случаи в 23:01 часа полицията прекъсва събитията, тъй като се намира все един препъни камък.
Най-пресен пример е гостуването на Иво Матеев в Вино Калчър , което приключи в 22:30 ч. с идването на полиция по сигнал. Музикантите тъкмо бяха на половината на репертоара си, дете танцуваше пред тях, а хората кротко, с чаша вино в ръка, слушаха красиви импровизации на парчета на Бийтълс например. Стигна се дотам, че родители помолиха въпросното хлапе да не се опитва да дрънка на китарата, от която то бе толкова привлечено, за да не си има проблеми в полицията съдържателят на заведението.
Тези факти са поредното доказателство за това, че култура ИМА, но тя е непрестанно потискана и ограничавана, при това абсурдно. Повечето от заведенията в Централна градска част предлагат не само хапване и пийване за наслада на тялото, но и духовна храна. Тук се организират литературни четения, изложби, звучи музика, лишена от пошлостта на чалгата. Бизнесът е готов да предложи консенсусно решение. А то е Наредбата да бъде различна за студените и топлите сезони и да бъде районирана. През лятото в идеалния център например да бъде разрешен този „ужасен и пречещ на спокойствието звук на култура” до 24:00 часа.
Господин Бачу Колиу това, че сте бездарен нехигиеничен изпълнител, нямащ визия и хигиена за да си уреди участие си е ваш проблем а не на Пловдив и неговите граждани и гости. В случай, че защитавате свои приятели а не говорите конкретно за себе си то това се отнася и за тях.
Аз също имам приятели музиканти, които един път не са се оплакали от ограничения от община, органи на реда и т.н. те също са хора които хранят душата като „вас“.Именно на базата на мнения и коментари от тяхна страна за безпроблемното правене на култура, смея да твърдя че сте въшлив, потен, хипар който свири по паркове и пейки, негодуващ от правилата на общината.
Господин Потен Хипар а.к.а Бачу Колиу, аз също се опитвам да развивам собствен бизнес като вас, но както разбирам вашият е свързан с музика, моите частни занимания не пречат никому и са съобразени със всички изисквания и норми, вие имайки желание да правите същото е добре също да ги спазвате каквито са.
Дрънкащите с китари в парка ви били проблема на живеещите в центъра. А оня от джамията който вие на всеки час не ви ли е проблем?
Между другото работя на три места. Имам работа от 8 до 5, опитвам се да развивам и собствен бизнес но НЕ ПОЗВОЛЯВАМ тези мои „задължителни“ занимания да ме ограбват и да ме карат да живея като роботче.
А Вие драги ми Димитре, който наричате абсолютно непознати хора „въшльовци“ – жал ми е за Вас. Бъдете здрави!
Това именно ни дава културата! Тя е храна за душата и за ума ни. Тя ни кара да мечтаем, да знаем , да имаме по-различни инстинкти от първосигналните. Аз не живея само за да работя, да ям , да спя и да с..ра, имам нужда от нещо повече!
и сме си супер с това което ни предлага телевизорчето 50″ независимо какъв бълвоч дават по него , и колко пъти сме го гледали. А замисляме ли се че ние като хора и като личности имаме нужда от нещо повече, нещо различно, нещо което да ни изкара от квадратчето в което живеем?
Обичаме да си лаем и да се оплакваме че ни е трудно да си отглеждаме децата, че бачкаме като роби, че искаме да спим защото сме на работа (дори и в почивните дни за които се отнася удължаването на часа 🙂 )
Чета си аз тука 🙂 и след прочитането на ВСИЧКИТЕ КОМЕНТАРИ, се зачудих какви хора сме ние пловдивчани???
Че то и сега е до 23 часа. Кво мрънкат. А мрън, що не си ги вземеш тези заведения под вас и после да говорим за туризъм. В Бургас, който изобщо не е туристически град е до 22 часа и край.