Маестрото се завърна в Пловдив с диамантен концерт в радиото
Стартира с пиеса за американската му котка
Милчо Левиев се завърна в Пловдив с диамантен концертС диамантен бутиков концерт се завърна в родния си град Милчо Левиев. С шоуто си в Студио 1 на радиото маестрото изпуши лулата на мира с общинската администрация и даде явна заявка, че ще работи за кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019-та. Физически Милчо рядко бе във Филибето. Но с духа си- през цялото време. Всичките му американски приятели знаят всичко за Пловдив от безкрайните му истории. Той се завърна, обяви примата Вики Алмазидо от микрофона край рояла, на който Левиев твореше снощи. Концертът бе емоционалното послание на Левиев към приятелите и съгражданите му. Той продължи повече от час и половина. Левиев се разходи из много от авторските си композиции, представи и няколко парчета на други класици, подкрепен от вокалите на Вики и Петър Салчев, 
басистът Сашо Леков и барабанистът Емил Пехливанов. В залата шапки свалиха много от джаз аверите на Милчо, като емблематичния Митко Кантариона.
Левиев стартира джаз пиршеството като поднесе пред феновете една от ярките му пиеси „Шуби Дуби“. Парчето е кръстено на американската котка на маестрото, за която той се грижи в продължение на 18 години. Страхотен котарак бе. Живяхме заедно толкова време в Ел Ей. Това е в нейна чест, каза Левиев на откриването на концерта си и залюби рояла на сцената.
Преди концерта си Левиев говори с екип на Под тепето по повод замазания стенопис на брат му Йоан Левиев в бившия Синдикален дом. Ето и краткия блиц с големия пловдивчанин:
– Г-н Левиев, защо умеем да забравяме важните хора като вас и брат ви, а не ги митологизираме? По-лесно ни е да им кажем „Тръгнете си!“…
– Първото нещо, което ще кажа, и свързано със стенописа на брат ми. Хем съм шокиран, защото не знаех за случилото се, хем не съм изненадан. След като същата община, която се е 
разправила така със завета на Йоан, направи други неща. Като този случай с мен, с джаз фестивала. Но отговорността носи самата администрация от онзи период, разбира се, лицата, които са били тогава. Носи отговорността като институция. Сега тези, които са виновни за това варварство, трябва да си платят. Това недоглеждане е варварство. Това е разрушаване на изкуство. Дори по диктатурата на соца не си спомням такива неща да са ставали. Това е едно безобразие. Казвам го, не защото съм брат на художника, а защото съм искрено възмутен. Това е 
срам за Пловдив. Надявам се стенописът да бъде възстановен. Вярвам, че това ще се случи и ще държа да се случи.
-Помните ли тази снимка (емблематичен фотос от 60-те, който седи на джаз диска 
„Малко тъжно“)?
-Разбира се! Това беше пред кино Балкан. Милан Огнянов направи великолепен джаз филм. Документална лента за много неща в джаза. Тук сме на премиерата. Аз бях там, Леа Иванова, брат ми Йоан, Огнян Видев, Джони Пенков, Радой Ралин. Мисля, че отидохме на премиерата на филма в Балкан. Мисля, че първото представяне на филма беше в Пловдив, не в София. Но след премиерата излязохме да направим една снимка, защото бяхме всички.
-“Sad…A little bit.” Има ли тъга като я гледате?
-Снимката не е никак тъжна. Това е една пиеса моя “Sad…A little bit”. Прекрасни спомени, бяхме усмихнати. Днес обаче трябва да звучи „“Sad…A lot”. Защото много тъжна е действителността в нашия град. 
