Котарашки Лайф, Френска Инвазия и Соло на Контрабас

Живот

Гюн Дьо Мопасан

Image title
След отново поскъсената работна седмица в петък вечерта бохемите под тепетата  бяха готови за подобаващо нощно вилнеене. В Галерията U P.A.R.K. Графа (нашият, пловдивският, истинският) отново беше спретнал свежарски акустичен концерт. Триото на импровизираната сцена се оглавяваше от Иво от групата Атмосферик на китарата. На вокалите беше дама, пак от Атмосферик, а техен приятел помагаше на втората китара. По стълбите непрестанно слизаха и се присъединяваха нови участници във веселбата и акустичният лайф набра добра скорост. Тримата правеха аранжирани кавъри на популярни рок песни, но отдаваха дължимото и на класически балади. В репертоара им имаше и авторски парчета и много добре направени реге кавъри на големия Ману Чао, което заслужи одобрително признание и аплодисменти дори от претенциозните в музикално отношение хора събиращи се в галерията. Стартът на парти уикенда в галерията
Стартът на парти уикенда в галерията
Точно в разгара на  партито на сцената изпъкна и италианеца Франческо. Той направи уникални импровизации на китарата и изпя безгрешно няколко италиански класики. Резултатът беше, че на Графа зад бара му се наложи да се превърне в Шесторъкия Шива, за да сколаса с наливането на питиета за жадните гърла на героите.

Така развеселени и с добре подгрят дух, разбирай и позавъртени глави, някои скоростно се юрнаха към Петното.  Имаше защо да бързат. Една от най-прогресивните, проспериращи и уникални групи на България – Котарашки & The Rain Dogs представяше новия си Албум “Демони”. Невероятният самобитен стил на бандата я е превърнал в култов и желан гост на всяка уважаваща себе си клубна сцена в България и Европа. Музикантите от Котарашки наистина не се поддават на клишета и е адски трудно да се постигне толкова успешен микс от етно, джаз, фънк, рок и прогресив елементи.Котарашки в Петното
Котарашки в Петното
Петното беше яко пълно с изкефени фенове и фенки. Естествено дамите бяха повече – хармоничните и безгрижно танцувални мотиви в музиката на петорката са я направили любима на разбиращите от истинска музика нежни създания. Ники Котарашки на фронтменското място вадеше извънземни композиции от синтезатора си и така отнасяше аудиторията из приказни светове. Малко в страни от него беше разпънал инструментариума си любимеца на много пловдивчани и най-вече пловдивчанки Христо (Ицо Дългия), който даваше як фон със своя кийборд и вкарваше супер изваяни акорди и рифове с китарата си. Естествено Котарашки & The Rain  Dogs имат и своя отличителен елемент в музикално отношение – невероятно талантливите етно брас партии на кларинет. Грамофонннн
Грамофонннн
Тази тяхна запазена марка инкорпорира истински български фолк- елемент в музиката им и издига автентичния ни фолклор на полагащата му се висота над чалга и поп-фолк помиите. Та този именно кларинет също подлудяваше развихрилите се мацки от публиката и пред сцената и бара си извиваха нагорещени танци. В дъното ритъм секцията мощно държеше основите на цялата музикална конструкция на  бандата. Да- нещата при Котарашки & The Rain  Dogs са гениално композирани и построени – може би неслучайно – двама от бандата са архитекти и феновете често шеговито правят аналогии между тях и великите Пинк Флоид- именитите членове на Флойд също са колеги архитекти. Репертоарът на групата включваше много парчета от новия им албум, който е заслужаващо попълнение за всяка достойна фонотека, а момчетата отдадоха дължимото и на някои по- стари техни хитове.

Задължителният Супа Бар
Задължителният Супа Бар
Напълно заслужено Котарашки & The Rain  Dogs могат да бъдат окачествени като едно от лицата на модерната Българска музика, а многото покани за участия в чужбина доказват, че камъкът си тежи на мястото – архитектите и музикантите от Котарашки добре знаят това. Основното афтърпарти след концерта беше в Грамофон, но доста от отиващите там се отбиха във Френското или Малкият Свят на Отец Паисий. Почти препълнен, изящно декорираният бар беше събрал доста образи от арт средите, сред които Трифон от Филхармонията. Някои от посетителите оживено бъбреха пред по няколко вече празни чаши и бири, като солидните количества амбалаж пред тях издайнически сочеха до какви проникновения ще стигнат разговорите. Други пък се наслаждаваха на чудесната сангрия, приготвена по специална рецепта от невероятните домакини Ролан и Нора. По някое време около бара се замяркаха няколко интересни и много симпатични представителки на нежния пол. Пет – шест 20- годишни развеселени фурии от страната на виното и любовта – Франция, просто събраха очите на вече подпийналите гости на бара. Чаровниците много бързо превзеха диджейските позиции и скоро мястото, а и половината улица чак до Джумаята се огласяше от приятните им припеви на знакови за тях песни. Скоро вихърът на красавиците разчисти мебелировката на половината бар и основната зала се превърна в дансинг. Завъртяха се бурни танци. Вени в U P.A.R.K.
Вени в U P.A.R.K.
Музиката варираше от френски шансони до бунтарски пънкарии, а младите палавници се справяха уникално и с припяването, и с хореографията. Просто всеки искаше да се докопа поне до лека закачка с яките мацки. Те, от своя страна, се държаха супер приятелски, приветливо и адекватно, като истински звезди, но сред свои хора. Дълго време никой не искаше да си тръгва и купонът се вихреше сред разноезична реч ,оправдавайки заслужено космополитното име на бара – Малкият Свят. По оторизирани потвърдени източници и свидетелски показания под клетва Френската инвазия след това се е прехвърлила в Грамофон, където танците са се пренесли върху бара и шестте знойни девойки доста поотъпкали плота, даже нямало място за всички желаещи да разкършат отгоре.

Рожден ден в Контрабас
Рожден ден в Контрабас
Съботата след такъв петък винаги е трудничка. Пооправили главите хората от нашия контингент започнаха да си дават сметка, че неделята е Гергьовден и сливането на двата почивни дни в една цялостна парти кампания си е добра стратегия. Още към 9 в Галерията започнаха къде плахо, къде по-надъхано, да прииждат фенове за ДиДжей купона на Вени. Стройната дама този път беше подредила малко по твърд сет от предишния път и направо изтръгна сърцата на рокендрол и уейв феновете. Партито на Вени поразвинти от танци доста от гостите, но по- решителните от тях с твърда стъпка се отправиха към следващото култово място- Джаз Клуба Контрабас в Стария град. Френското нашествие
Френското нашествие
Особено пролет, лято и ранна есен хавите там са наистина омагьосващи на двора, под асмите. И на улицата, под смокините. Съдържателя Тошо Мацелов вещо подбира тематично музиката, която той самият пуска. В събота вечер там уискитата се лееха на талази като Мисисипи в дъждовна година, а в унисон с тази географската асоциация от колоните обаждаше уникален блус от делтата на същата река. Подборът на музиката смая дори хора без изявен афинитет към джаза, които покорени от пиесите поклащаха чаши в леки танци. Около четиридесет празнуващи се надпреварваха да вдигат наздравици и пресушаваха чаши ту за храбрия Свети Георги, ту за техния герой рожденик- Дългия. Изобщо партито беше ултра класно, както винаги става с частно парти в Контрабас, и даже приходящи клиенти цъкаха с език, а усмивките не слизаха от лицата на всички присъстващи.

Image title
Оттам бригадата се спусна към вече титулярното афтър парти място Грамофон. Янко и Явор отново бяха подготвили кръстосан огън от приятни изненади от бара и пулта. Яки фънкажи люлееха пространството пред бара, а шотовете хвърчаха от ръка на ръка и някои вече бяха включили на резервен черен дроб. Хубавото в случая беше, че динамиката на купона в Грамофон, който е винаги на ниво, спасяваше парти героите от успиващо рухване. Избягвайки точно това рухване много от тях продължиха с осъществяването на стратегията си за сливане на съботата и неделята. Която мина задължително през Супа Бар. Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.