Четете ги тези табели, де
Предупреждения за висулки лежат на земята
Светът по покривите е далече, за това четете си в краката
Таня Кънева
Утрото е прекрасно, якетата са по-къси, температурите по-топли… Климатът най-после позволява да отидеш пеш на работа. Така говори оптимистът в теб и тръгваш с ентусиазъм.
Ходенето е по-трудно, тротоарите са наводнени… Остатъците от сняг са в нюансите на сивото и кафявото, шепне гласчето на песимиста.
Снегът си отива, капчуците плачат, птиците пеят, извисява глас първият.
Голям джип те окъпва със стопен сняг от главата до петите! Калната вода влиза в очите, като че ли умишлено, та да не му видиш номера на тоя гадняр, дето профуча с мръсна газ. Ха-ха-ха, хили се арогантно песимистът в теб.
Магазинерките с кафе и цигари по ул.„Хр. Г. Данов“ се усмихват съчувствено и ти предлагат огледало да избършеш потеклата кал и грим по физиономията си. Оптимистично им благодариш и намотаваш разкошния шал, който използва за хавлия, на топка в чантата.
Много важно! Мисли практично! Има и други улици, през които да минеш с джип и мръсна газ е трудно. Избираш да свърнеш по „Скайлер“ – почти неизползваем сокак.
Целувките на капчуците по врата действат освежаващо, почти пречистващо, а мокрите петна по дрехите привличат погледите на минувачите. За да не се усмихваш полу извинително поглеждаш нагоре и тогава се подхлъзваш… Пак ха-ха-ха.
Причината – ламиниран мокър лист, на който пише „Ледени висулки“! На земята?!
В рамките на 50 метра има още 4 такива с различен шрифт, с или без ламинат, с червен химикал или черен маркер, със същото или подобно предупреждение.
Песимистът и оптимистът млъкват, прагматикът анализира…
Много ясно, хора си гледат в краката, а не зяпат по покривите.
Четете ги тези табели, де.