Божиловият чифлик отново като разграден двор
Паметникът на културата продължава да се руши с пълна сила, отново е сборище на клошари и наркомани
Красотата е изчезваща категория в Пловдив. Съвършеното е изгоряло. Ароматът на култура дъха на мърша и въглен, а аристокрацията е сякаш без гащи.
Така започваше мрачният ни репортаж за едно от най-впечатляващите архитектурни творения под тепетата- Божиловия чифлик. Фантастичното имение на Мали Богдан продължава да се руши, при това още по-страшно. Предприетите от общината покрай нашите текстове за паметника на културата действия до този момент удрят на камък. Закованите миналото лято подстъпи към съвършената творба на емблематичния пловдивски архитект Камен Петков днес са изкъртени, а онова, което е останало от нея отново е свърталище на клошари и наркомани. Огнища от пресни огньове откри днес наш репортер на място. Превъзходните тавани с рисувани ръчно от големи художници фрески вече почти са се сринали. Всякакви кърлежи продължават да оскверняват бижуто на пъпа на града, което все още обаче продължава да се държи гордо на отънялата си фасада, въпреки тежката форма на културна проказа. С която е заразена още преди 16 години, когато къщата е оставена на произвола на съдбата.
Днес установихме, че Божиловия чифлик има два етажа под земята, които според мнозина са се ползвали за винарна в някакви периоди от миналия век. Нивата надолу обаче са тотално унищожени, разграбени, разпарчетосани. Няма и помен от духа, който дългогодишния обитател на имението- рентгенологът Янко Попов и фамилията му са оставили. Днес там има нови овъглени части явно от пореден пожар, срутен гредоред и грозна разруха. Все още тук-таме по негорелите и неосквернени стени се виждат фреските, които са присъствали в повечето от помещенията на чифлика. Дворната част на приказната сграда също е превърната в сметище. Там лежи срутената барака, в която до преди години са се правели част от декорите на театъра.
Бъдещето на Божиловия чифлик продължава да е неясно. Общината не намери общ език с частните собственици от паметника на културата и прилежащия терен, които притежават 13 от него. Утре ще проверим има ли промяна в преговорите с тях и дали къщата има шанс да оцелее. На първо време тя отново трябва да бъде обезопасена. Тъй като единствените, които влизат вътре с чисти помисли, са млади архитекти, които пишат дипломни работи и проучват детайлно всяка част от шедьовъра на арх. Петков.