Един единствен проблем имаше първият войвода в държавата днес в Пловдив- кога ще запали цигарка. Красимир Каракачанов дойде на областна конференция на ВМРО, за да чуе, че го номинират за лидер на предстоящата битка за председател на партията, която се очертава като моноспектакъл. Та дертът на Каракачанов бе не дали ще го номиринат (това бе по-сигурно дори от това, че македонците ще припознаят Феликс Баумгартнер за свое момче), а кога ще се отдаде на любимия си порок. Той въртеше нервно 
кутия Марлборо с дясната си ръка, докато в залата на Съединението в Историческия музей вървяха традиционните политически помпозни речи за бъдещите партийни успехи. В които се включи и самият Каракачанов, подчертавайки задоволството си от свършеното от войводите в Пловдив в последните няколко месеца. Докато си задаваше въпроса „Да пуша или да не пуша?“, един от най-заклетите курители в родното политическо пространство се отплесна и със замечтателен жест отвори кутията. Аха да извади и лапне папирос, но се спря, осъзнал, че е на 
обществено място. Обгърна се в дим в мига, в който бе даден финал на кратката и без това партийна сбирка. Изскочи навън и захапа цигарата, дърпайки блажено и звучно. 
