Не бил длъжностно лице по смисъла на Закона. За недлъжностен подкуп присъдата е глоба
Съдът потвърди и оправдателната присъда на колегата му проф. Симеон Василев
С решение от днес състав на Пловдивския апелативен съд измени присъдата, постановена от Окръжния съд, с която подсъдимите проф. Николай Банков и съучастникът му Димитър Димитров бяха признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 301 ал.2 НК, понеже на 11.05.2017 г. професорът, като длъжностно лице и извършител, в съучастие с Димитър, като помагач, е поискал 600 лв. от двама студенти от Университета по хранителни технологии – Пловдив, за да наруши службата си, Банков ги е изпитал извън мястото на провеждане на изпита и им предоставил предварително изпитните задачи и техните решения, поставяйки им положителни оценки. Първоинстанционният съд им наложил условни наказания – на професора две години, а на помагача една година и шест месеца лишаване от свобода и глоби.
Апелативният съд прие, че в случая не е осъществено престъплението искане на подкуп по чл. 301 ал. 2 НК, понеже подсъдимият Николай Банков, макар и хабилитиран преподавател в университета – професор, няма качеството на длъжностно лице.
Подсъдимите са осъществили престъпния състав по чл. 225б, ал.1 НК – недлъжностен подкуп, понеже Николай Банков, подпомогнат от Димитър, е направил опит да получи имотна облага, която не му се следва, за извършена работа.
За това деяние законът предвижда наказание до две години лишаване от свобода и глоба от 100 лв. до 300 лв. Според Наказателния кодекс, когато престъплението е умишлено и за него се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, деецът задължително се освобождава от наказателна отговорност и му се налага глоба от 1000 лв. до 5000 лв. по чл. 78а НК, ако не е осъждан.
Тъй като досега и двамата подсъдими са с чисто съдебно минало, съобразявайки се с изискванията на закона, съдът наложи на Николай Банков глоба в максимален размер от 5 000 лв., а на Димитър Димитров глоба от 4 000 лв.
За да приемат, че подсъдимият Николай Банков не е длъжностно лице, апелативните магистрати посочват в решението си, че според съдебната практика държавните университети, какъвто е Университета по хранителни технологии, не са включени в структурата на Министерство на образованието и науката, а представляват самостоятелни и автономни юридически лица.
Решението на Апелативния съд е окончателно.
Също с решение от днес друг състав на Пловдивския апелативен съд потвърди оправдателната присъда на Окръжния съд по повдигнатите обвинения за подкуп по чл. 301 НК на заемалия академична длъжност – професор в Университета по хранителни технологии проф. Симеон Василев и на Димитър Димитров и П.К. като негови помагачи.
И според Апелативния съд подсъдимият проф. Василев нито е направил опит да получи, нито е поискал или приел предложение за получаване на дар, който не му се следва, за положително оценяване на студент.
Поради това магистратите приемат, че в случая не е осъществено престъплението недлъжностен подкуп по чл. 225б, ал. 1 НК и отговорността му не може да бъде ангажирана по този текст.
Наред с това обвинението за класически подкуп по чл. 301 НК е несъстоятелно, понеже подсъдимият проф. Симеон Василев, макар и професор, не е бил длъжностно лице.
Университетът по хранителни технологии не е държавно учреждение, а автономно юридическо лице, макар и издържано от държавата. В него преподавателите не разполагат с правомощието да издават задължителни правни актове, които пораждат правни отношения, представляващи израз на властническа компетентност.
В решението на съда е посочено, че актовете, които подсъдимият проф. Симеон Василев е подписвал при осъществяване на регламентирания с Правилника на университета изпитен процес, са неотменима част от професионалните му задължения. Те са елемент от трудовата му функция – да проверява и оценя знанията на студентите.
Поради това и изпитните протоколи, предмет на обвинението, в които е вписал неверните обстоятелства, че студентът се е явил и е оценен положително, не са официални документи. Затова по отношение на тях не може да се приеме, че е извършено и документно престъпление. В случая не е налице и престъплението лъжливо документиране в частен документ, понеже подсъдимият не е пристъпил към тяхната употреба с цел доказване на удостоверените неверни обстоятелства.
Това решение подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд.