Веселина Сариева
„Св. великомъченица Марина“ е храмът на централната градска част – моята енория, и се намира в пресечка точно по средата на улицата, на която живея и работя. Баща ми се черкуваше в църквата всеки вторник, аз също започнах да се черкувам там, следвайки своята вяра и неговия личен ритуал. Свещенниците и управлението на църквата бяха симпатични и истински хора, говорили сме си приятелски, помня Митрополит Арсений с неговите вечни ретро слънчеви очила Адидас как освети параклиса „Св. Мина“ в с. Брестовица, на който семейството ми е ктитор.
„Св. великомъченица Марина“ и светът около нея беше моята административна връзка с вярата ми. От около една година вече не е. Не се черкувам в „Св. Марина“ повече, не мога да запазя спокойствие и да смиря душата си в нейното пространство, наситено с политика и власт, с всичко земно, което я прави присъствена само сега и тук. Случи се, което не ми прави чест, да се скарам по повод ремонтите, замазаните стенописи, изчезналите ценни икони в църквата с една непозната госпожа в храма на връх Великден. Не искам агресията на управлението на църквата да се превръща в моя агресия на защита. Стигнах до там, че се чувствам по-свързана с вярата си в Господ Бог Исус Христос, когато не ходя в тази църква.
Не ми пука за суетата на Митрополит Николай, за ролекса му, кичозния му вкус или за лимузините, кой го донира и т.н. – той е политическа фигура, както са политически хора с неговата позиция по целия свят, но ме плашат неговите дякони, които мои приятели са виждали как замятат расата си, под които има оръжие. Плаши ме системата, която си е изградил Николай за поддръжка на тези еднолични извратени действия, плаши ме, че липсва истинската общност на енорията, митрополията, българската православна църква. Плаши ме, че хората ги е страх от от това да изразят гражданската си позиция. Плаши ме, че мога да нарека това система в системата – „мафия“ и да съм права.
Обективно „Св. великомъченица Марина“ е митрополитският храм и главен храм на Пловдивската епархия. Пловдивската епархия на Българска православна църква е със седалище в град Пловдив и обхваща – Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград. Епархиите в България са петнадесет. За какво и пред кого е отговорен Митрополит Николай? Коя е зададената му система на управление и коя тази, по която действа? Кой е критерият му и принципите? Кой има правото да пита официално и да получи отговор тук, без да го е страх или да задейства въоръжените момчета?
И не на последно място след църковните въпроси – сградата, храмът е и обективна стойност за града и държавата, така както е обективна стойността на прекрасната реставрация на „Джумая джамия“ в Пловдив – едно обективно колективно деяние, за разлика от “не-реставрацията”, а постепенната замяна на „Св. Марина“ с друга църква. Подмяна, която дори променя всеки туристически гид.
