Рецептата за добър живот на Максим Ешкенази: Не се гледай насериозно

Знаменитият цигулар и диригент лети и се гмурка, за да твори и създава

Талантът и съвършенството имат човешка обвивка- Максим Ешкенази. Така говорят за знаменития цигулар и диригент, чието име кара и най-известните световни музиканти да застанат мирно, да се набират на пръстите на краката си и да отдадат почит. Максим е колкото гениален, толкова и обикновен. Срещаме се с него пред artnewscafe. Пичът е по джапанки, дънки и семпла тениска. Седнал е на земята, директно върху плочките пред заведението. Защото е пълен айляк, както смятат от фондация „Отворени изкуства”, които поканиха Максим за Нощта на музеите и галериите. А той прие да извади Фортисимо фест от столицата и да побърка Пловдив (сигурни сме, че ще го стори).
Максим е завършил Държавната музикална академия в София, после университета на Южна Калифорния, има магистърска степен и като диригент, и като цигулар. Бил е музикален директор на Младежкия симфоничен оркестър в Пасадена и на Американския младежки симфоничен оркестър, като гост е дирижирал Софийската филхармония, Плевенския оперно-симфоничен оркестър и оркестъра на Classic FM. Живее в Щатите и учи хората там на български фолклор. Супер музикант, невероятен диригент и очарователен човек. Максим Ешкенази…

– Какво ще представите на 17 септември г-н Ешкенази? Пловдив тръпне в очакване…
– От 20 часа на 17 септември, на Античния театър, ще представя концерт в три миниатюрни части, като няма да има почивка между тях. Те са разделени на класическа част, фолклор и филмова музика. Ще започнем с овертюра на Чайковски. След това ще изсвирим „Рапсодия в синьо “ на Дж. Гершуин със Саркис Балтаян, който е пловдивчанин. Втората част ще има произведения от българските композитори Георги Андреев и Филип Кутев, изсвирени с няколко народни инструмента. Последната част ще е филмова. Включили сме „Карибски пирати“, „Батман“ и „Междузвездни войни“. Малка закачка ще бъде „Усмивката на Чарли Чаплин“, изпълнена за пиано и оркестър.
–  Човек като ви види CV-то и се чуди кога спите, камо ли как си почивате. И все пак имате вид на 23-годишен младеж. Как го постигате?
– Първо, стига с това Вие. Давай на Ти. И второ- почивам си. Най-обичам да си доспивам. Харесвам да хвърча на най-различни летящи неща. Имам книжка за самолет и хеликоптер. Взимам самолета и тръгвам на някъде и не се интересувам от нищо в този момент. Обожавам морски спортове – гмуркане, малки яхти. Обичам местата, които са по-далече от цивилизацията.
– Това значи ли, че има моменти в които хората те дразнят?
– Не че се дразня, но се преуморявам от социални контакти. Човек трябва да знае кога работи и кога почива. Много е важно. Да отидеш някъде в гората с много близки хора- там е мястото, където може истински да си починеш и да си презаредиш батериите, за да може пак да си ефективен.

– Спомена филмова музика. Имаш ли страст към този жанр?
– Като всеки музикант от моята генерация оценявам много партитури и филмова музика. Тя е стойностна и хубава. Такава мисля, че съм избрал за нашия концерт.
– Наскоро се разбра, че налагаш успешно българския фолклор в Калифорния сред учениците си?
– Определено. Първо Младежкия оркестър който имахме концерт в Пловдив. Свирихме неравноделни такти от „Ръченицата“ на Петко Стайнов, както и неговата цяла сюита. Учат и слушат български произведения в Америка. Това е една от моите мисии. Аз съм посланик за двете страни една към друга – посланик на България в Америка и посланик на Америка в България.
– Мислиш ли, че фолклорът ни губи позиции в Европа. Преди години беше на изключително високо ниво…
– Продължава да е на високо ниво. Мистерията на българските гласове и ансамбъл „Филип Кутев“ са световно известни. В Япония,  в САЩ и по целия свят ги слушат. Преди време фолклорът беше пропагандиран от държавата. Сега ние музикантите и творците трябва да пропагандираме изкуството по света.
– Изглеждаш много айляк. Как успяваш да твориш, да вървиш напред, да бъдещ известен и скъп като артист и да седиш на плочките тук, да бъдеш естествен? Каква е рецептата ти за качествен живот?
– Мотото, под което аз живея е: Не гледай себе си прекалено сериозно в изкуството, а гледай изкуството в себе си. Съсредоточи се във важните неща в живота. Това са музиката и изкуството. Не ти си важният. Ако всеки човек успее да го направи- това е добре. Защото егоистичната част в музиканта е много силна. Ако успееш да се пребориш с това ще е по-лесно и всичко ще става по-естествено. Това е рецептата и на музиката, и на живота.