На 24 март Пловдив ще стане свидетел на необичайна премиера: две нови книги, две авторски визии, два гласа – и един общ диалог за литература, театър и кино.
„Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“ от Иван Станев и „Манифестът Dogma 95 – рефлексии към най-новото българско кино“ от Елица Матеeва ще бъдат представяни взаимно – те ще пътуват между страниците, ще четат, ще разказват, анализират и обсъждат. Това няма да бъде стандартно представяне. Това ще бъде приключение с текстовете, разговор за изкуството като свобода, за личния риск, за границите между литературата и визуалното мислене.
Книга, писана на ръба
„Избитите обитатели“ е създадена в периода 1985–1987 г. – време на политическа стагнация и вътрешна експлозия. Това не е хронологичен дневник и не е класически сборник. Текстът се движи между поезия, драматургия, фрагментарна проза и философски манифест.
Още при първото си издание през 1994 г. книгата предизвиква силен отзвук – едновременно възторг и неразбиране. Тя отказва да бъде „удобна“. Езикът е сгъстен, образите – на ръба на гротеската и метафизиката, а мисълта – безкомпромисна.
Новото издание възстановява оригиналната структура на текста, включва допълнителни материали от архивите на автора и разширява контекста около създаването на книгата. Публикувани са фотографии, бележки и фрагменти, които разкриват не само литературния процес, но и драматичния вътрешен свят на твореца.
„Закъснелият модернист“
Самото подзаглавие – „Из тетрадките на един закъснял модернист“ – е иронично и автобиографично. Иван Станев принадлежи на поколение, което идва след големите модернисти, но носи тяхната болезнена чувствителност и радикална етика.
В свои интервюта той говори за изкуството като форма на духовна независимост, за театъра като територия на риск и за интелектуалеца като човек, който не може да си позволи компромис със съвестта.
„Избитите обитатели“ концентрира тази философия. В нея личната криза се превръща в културна диагноза. Самотата става екзистенциална категория. А езикът – оръжие срещу посредствеността и страха.
Книгата на Иван Станев ще бъде представена от актрисата Касиел Ноа Ашер
Специален участник в премиерата ще бъде актрисата Касиел Ноа Ашер – артист с ярък сценичен темперамент, безкомпромисна гражданска позиция и съмишленик на Иван Станев.
Ашер не просто представя текста – тя го носи. В публичните си разговори за книгата тя често подчертава, че „Избитите обитатели“ не са литературна поза, а болезнено автентичен документ. Според нея това е книга, която не се чете спокойно – тя изисква участие, вътрешен риск, готовност за съпреживяване.
По време на вечерта в Пловдив Касиел Ноа Ашер ще прочете откъси от книгата и ще сподели лични спомени за времето на създаването ѝ, за атмосферата на 80-те години и за духовната цена на свободното мислене. Нейното присъствие ще придаде на събитието сценична плътност – среща между текст и глас, между минало и настояще.
Защо тази книга е важна днес
Днес, десетилетия след написването ѝ, „Избитите обитатели“ звучи изненадващо актуално. Темите за вътрешната емиграция, за културната изолация, за страха и самотата в общество на привидна нормалност придобиват нови измерения.
Книгата поставя въпроса:
Какво остава от човека, когато институциите се разпадат?
Какво остава от артиста, когато компромисът стане норма?
В свят на ускорено потребление и повърхностна комуникация текстът на Станев настоява за дълбочина. За мисъл. За естетическа и морална отговорност.
На 24 март, в рамките на премиерата на „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“, освен актрисата Касиел Ноа Ашер, на сцената на Петното на Роршах ще се появи и друг ключов културен глас – Елица Матеeва.
Елица Матеeва е режисьорка, културолог и критик, преподавател, чието творчество се движи на кръстопътя между киното, литературата и философията на изкуството. Нейната книга „Manifestът Dogma 95 – рефлексии към най-новото българско кино“ провокира оживени разговори в академичните и арт среди, като поставя важни въпроси за естетическия избор, езиковия експеримент и мястото на българското кино в европейския контекст. Това е четвъртата й поредна книга, посветена на киното.
Елица Матеeва – творец и мислител
Елица Матеeва е утвърдено име в съвременната българска култура. Тя е автор, режисьор и изследовател, която съчетава лична художествена визия с теоретична рефлексия върху изкуството. Работата ѝ често излиза извън пределите на конвенционалното кино и навлиза в експериментални сфери, където документалното и фикционалното се смесват, а формалният език се превръща в основно средство на изразяване.
В разговори и интервюта Матеeва е подчертала, че нейният творчески подход е „сроден с текстове, които не се предлагат като удобна философия, а като провокация – за мислене, за избор, за борба със стереотипите в изкуството и живота“. Това я прави естествен събеседник по темите, които поставя и „Избитите обитатели“ – а именно границите между личното и общото, между индивидуалното изкуство и колективната памет. От връзката с киното към книгата.
Текстовете в „Избитите обитатели“ често комуникират с визуалното мислене, с атмосферата на кинематографичното пространство и с ритъма на образа. Това прави присъствието на Матеeва на събитието логически значимо – не само като автор със собствен интелектуален глас, но и като медиатор между литературата, театъра и киното.
Матеeва пише за тази „прагова зона“, в която литературата и киното се срещат: позоваванията на образност, на структурни шокове, на движение от сцена към смисъл. Това е „език“, който резонира с радикалната природа на текста на Станев и със стремежа на творците да се съхраняват като мислещи, а не като „консумиращи“ личности.
Защо тази книга е важна?
Защото киното в България има нужда от мислене.
Защото критиката не е разрушение, а грижа.
Защото разговорът за формата е разговор за ценностите.
24 март 2026 г. | 19:00 ч.
Литературен салон „Spirt & Spirit“
Клуб Петното на Роршах
Книгите, които ще „пътуват“ заедно
