Сладкият път от Америка до улица „Отец Паисий“
Източник: Lost in Plovdiv
Георги Славов е човекът, който завладя Пловдив с едно изкушение с американски корени и го превърна в символ на градската култура – занаятчийските крафт донъти. След години, прекарани в САЩ, където кафенетата със спешълти кафе и ръчно правени понички са ежедневие, Георги усеща липсата на такова място у нас. Решението да създаде собствена пекарна, където качеството и преживяването вървят ръка за ръка идва съвсем естествено.
Така на улица „Отец Паисий“ се появява Bluestone Doughnuts – пространство, което за кратко време се превръща в притегателна точка за местни и гости на града. Днес там можеш да видиш всичко – двойки, които споделят първа среща, студенти, които празнуват края на семестъра, или туристи, които откриват „своя вкус“ в Пловдив.
За Георги бизнесът е и изграждане на общност. Отдадеността към детайла, почтеността и личният контакт са ценностите, с които променя картинката в Пловдив и показва, че и тук може да съществува устойчив малък бизнес с модерно звучене и много вкус.
Разкажи ни за момента, в който реши, че крафт донътите ще бъдат твоят път. Беше ли импулс, носталгия по Америка или дълго обмислена стратегия?
Всичко започна като носталгия по любимите ми кафенета, които посещавах, докато живеех в Америка. Освен спешълти кафе, тези места предлагаха и ръчно изработени донъти.
Когато се прибрах в България, усетих липсата на такива места. Почти по същото време една от големите американски вериги за донъти затвори обектите си в България, което създаде празнина на пазара.
Така се роди идеята за Bluestone Doughnuts – първата пекарна за занаятчийски донъти в България. От самото начало нашата мисия е ясна – да създаваме най-пухкавите, свежи и неустоими донъти, приготвени с любов и внимание към всеки детайл.
Фотограф: Маша Матеева, www.mashamatveeva.com , @ mashamatveeva.ph
Кои са най-важните уроци, които взе от годините си в Щатите – за бизнеса, за храната, за хората? Приложимо ли е наученото там тук, в Пловдив?
Америка има дълга и богата история в изграждането на успешни бизнеси в хранителната индустрия – от класическите вериги за бързо хранене до изисканите fine dining ресторанти. Пазарът там е зрял и предлага издържани практики – в управлението, качеството, етиката на работа, грижата за клиента и нивото на обслужване.
Един от най-ценните уроци, които научих от американския подход, е значението на това да изградим силен, устойчив екип и системи с функцията да създават среда, в която служителите имат свобода за креативност, самоинициатива и лично развитие – противно на стария конвенционален метод на йерархичен тип мениджмънт. Когато човек се чувства ценен и свободен, резултатите идват естествено.
Друг фундаментален принцип е безупречното обслужване на клиента – не просто като стандарт, а като култура. В Америка клиентът не е просто „гост“, той е центърът на цялото преживяване. Това отношение изгражда доверие и дългосрочни взаимоотношения.
Също толкова важно е създаването на общност около продукта или услугата – нещо, което особено много ми хареса и в което напълно вярвам, че може да бъде пренесено в Пловдив. Хората днес търсят принадлежност, идентичност и стойност отвъд самата покупка. Когато даден бранд успее да изгради такава връзка с клиентите си, той се превръща в нещо много повече от бизнес – става част от ежедневието им.
Вярвам, че всички тези уроци – от екипната култура, през обслужването, до изграждането на общност – са напълно приложими и в Пловдив, особено с нарастването на нови предприемачески възможности и желанието на хората да подкрепят автентични, стойностно ориентирани брандове.
Кое е най-трудното решение, което ти се е налагало да вземеш като собственик на бизнес, и какво те е научило то за теб самия?
Както споменах, резултатите идват естествено, когато човек се чувства ценен и свободен да развива своята креативност. Научих, че делегирането на отговорности е един от най-важните аспекти, за да има възможност един бизнес да се развива.
През първите четири години исках да бъда навсякъде – в кухнята, зад бара, както и да се занимавам с административната част. Това обаче доведе до 18-часови работни дни и сериозен стрес. Забелязал съм, че това се случва, когато един бизнес има успех – създателите му се страхуват, че ако не са там 24/7, бизнесът ще потъне.
И донякъде това е вярно – ако не съществува правилна система и не са ясни очакванията към всички в екипа. За мен най-трудното решение беше да се доверя и да дам поле за изява на моите колеги. Разбрах нещо много важно: не можеш едновременно да работиш в бизнеса и върху бизнеса. Ключът не е в контрола, а в адаптацията. Вместо да менажираш всяко малко нещо, трябва да изграждаш системи – не просто за да се разпредели работата, а за да се осигури свободна и мотивираща работна среда, в която всеки знае своите отговорности и има пространство за инициативност. Само така можеш да освободиш себе си и бизнеса си за растеж.
Фотограф: Маша Матеева, www.mashamatveeva.com , @ mashamatveeva.ph
Кога последно си се почувствал истински щастлив като човек в Пловдив?
Всеки ден Пловдив ми дава възможност да бъда щастлив. Затова избрах да живея тук – да създам семейство и да се развивам професионално. Улиците, залезите, хората… Това не е просто град. Това е моето място. Моето вдъхновение. Сърцето ми е изпълнено с незабравими мигове и скъпи истории, които носят истинска радост.
Например бъдещи майки идват за донът, а после се връщат с новородените си, шеговито казвайки, че децата им са израснали с нашите донъти. Чужденци от различни краища на света ни споделят, че намират частица от дома си в Bluestone. Студенти по медицина отбелязват края на труден семестър, награждавайки се със заслужени донъти.
Влюбени двойки ни поверяват сладкия детайл на сватбения си ден, защото Bluestone е било сцената на първата им среща и вече е част от тяхната любовна история. Това са част от историите, които ме правят истински щастлив, и затова ги пазя като съкровище.
Какво за теб е по-важно – самият продукт или преживяването около него? Обясни социалния елемент, който създаваш с това място.
Едното не може без другото. Цялото изживяване е важно за нас – от момента, в който някой прекрачи прага, до последната хапка.
Още с влизането посрещаме всеки с усмивка и искрен въпрос: „Как минава денят ти?“ В качеството сме безкомпромисни. За нас то не е просто стандарт, а величина. Всеки ден на място приготвяме малки партиди донъти. Избираме само най-добрите съставки, а всеки донът се разточва, изрязва и глазира ръчно. Но Bluestone е нещо повече от пекарна – това е изживяване за всички сетива.
Щом прекрачите прага, попадате в свят, където история и модерност се преплитат. Откритите тухлени стени, мраморният под от социалистическата епоха, естественото дърво, рециклираният индустриален метал и реставрираните мебели в стил „средата на миналия век“ се обединяват хармонично, създавайки уютна и вдъхновяваща атмосфера. А ароматът на току-що приготвени донъти и уханието на кафе ви канят на вкусно пътешествие.
През годините Bluestone се превърна в културен център, където хората се събират. Приятели идват да се видят, студенти намират своето място за учене, а пътешественици от близо и далеч ни включват сред своите задължителни спирки в Пловдив. Нашите редовни гости често споделят истории за приключенията си или за вдъхновяващите идеи, върху които работят.
За нас донътите са повече от сладост – те са начин да събираме хората, да създаваме спомени и да споделяме радостта от малките удоволствия. Това, което ни води, не е максималната печалба. Стремим се да създаваме стойност. Честно. Вкусно. Истински.
6.Как ти променяш картинката в Пловдив?
Промяната идва с малките жестове, които правим всеки ден. С това, че настояваме за качество, че показваме как ръчното, истинското и честното има стойност. Вярвам, че Bluestone не е просто пекарна, а място, което дава пример – че можеш да изграждаш бизнес в България с уважение към продукта, към хората в екипа си и към града, в който живееш. За мен най-важното е, че се превърнахме в място за общуване, за идеи, за малки истории, които остават. Така променям картинката – като показвам, че Пловдив може да има своя собствена, жива култура на вкус и споделяне, която вдъхновява хората да търсят повече от ежедневието си
Източник: Lost in Plovdiv
