В древния и вечен град под тепетата с официална възпоменателна церемония на едноименния площад пред сградата на Общината бе отбелязана 171-та годишнина от рождението на един от големите държавници и строители на съвременна България – Стефан Стамболов.
Площадът, който масово пловдивчани наричат „Копчетата“, започва да носи името на Стефан Стамболов от 1997 г. Тогава на него е поставен и паметникът – дело на покойния известен наш скулптор Красимир Русев.
„Най-влиятелният мъж в България от края на 19 век променя цялостния вътрешен и външен облик на страната и това му коства най-ценното – живота!“
Така актьорът Ивайло Христов – водещ на събитието, определи Стефан Стамаблов.
В словото си по повод годишнината Петко Георгиев – главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки” в Народна библиотека “Иван Вазов” – разказа повече за житейския път на
Стамболов, за значението и значимостта на делата му като държавник и произтичащите от тях
резултати за развитието на България. Петко Георгиев развълнувано разказа за жестоката смърт, която застига Стамболов.
„10 минути го сякли с ятагани в центъра на София. Лекарите ампутирали и двете му ръце и се опитали да закърпят раните по главата му. Стамболов умира в страшни мъки…„, припомни Георгиев и оприличи жестоката му смърт с тази на лирическия герой от песента „Даваш ли даваш, Балканджи Йово“
В честването на годишнината от рождението на големия държавник се включиха: Представителните духов военен оркестър и взвод към гарнизона в Пловдив, заместник-кметове, общински съветници, членове на комитет „Родолюбие“ и граждани.
Церемонията завърши с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Стамболов.
Де що е виден градоначалник се подредиха на софрата на Ники Ролекса преди няколко дни а днес никой от тях не стъпи на площада да почете великия българин.
Всъщност два пъти вдига въстания и после бяга, изоставяйки другарите си. През Руско-турската война се урежда да снабдява руснаците с продоволствия, печели добре. Най-много печели като министър председател. Което се превръща в традиция в българския политически живот. Автор е на стиховете “ Не щеме ний богатство,. не щеме ни пари,. искаме свобода. с човешки правдини”.
Голям продажник, от първите евроатлантици,по време на Априслото въстание се е скрил не е дигнал неговия регион на въстание, ходел по проститутки и кръчми. След освобожението работил против българските интереси и националния идеал за обединение