България се готви да се върне на картата на производителите на космически храни, като в началото на 2025 г. на пазара у нас ще се появи отново българска космическа храна, пише Mediapool. Иновацията е, че тези продукти ще могат да се консумират и тук – на Земята. Темата е изключително актуална и в Европа, като през тази година литовската компания „Super Garden“ спечели конкурса на Европейската космическа агенция (ЕКА) и стана първият доставчик на лиофилизирани закуски в Европа.
Българският поглед към Космоса
Новият старт идва сега, след като науката и бизнесът у нас си подават ръце и заедно започват да възраждат производството на български космически храни. Оказва се, че страната ни има традиция и стара слава в този сегмент, защото по времето на социализма сме били в топ 3 на производителите – след САЩ и СССР.
Във вече далечната 1979 г. страната ни е заемала въпросното трето място, а заслугата е на Българското космическо меню, разработено от акад. Цветан Цветков в Института по криобиология и хранителни технологии. То съпътства полетите от проекта “Шипка” и продължава да се използва в мисии до края на 80-те години на миналия век. Въпросният проект е утвърден на 20 февруари 1987 г. и включва научно-техническата програма, както и цялата дейност по подготовката и провеждането на втория българо-съветски космически полет. В него участва българският космонавт Александър Александров.
„Нашите космически храни са летели в космоса и с тях са се хранили екипажите на нашите космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Тогава се създава т. нар. “Българско космическо меню”, което в момента е наша запазена марка. Също така храна се е изпращала и за съветски космически мисии“, посочи пред Mediapool Нели Симеонова, предприемачът, който застава зад възраждането на нашата космическа храна чрез компанията си „Антарта“ в сътрудничество с Института по криобиология и хранителни технологии.
В годините на прехода обаче производството на българска космическа храна спира, но Институтът по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанска академия запазва технологията.
Кой и как стои зад БГ космическите храни
Всичко започва преди около 4 години. Тогава дългогодишните приятелки Нели Симеонова и Людмила Филипова се срещат във връзка с нова историческа книга на Филипова, чието действие се развива в Странджа. Изведнъж от разговора за историята на България и българските открития Людмила поставя идеята да се възстанови производството на космически храни.
Самата Людмила Филипова е писател, и е дипломиран астроном, с богата култура и интереси в областта на астрофизиката и Космоса. Дни по-рано Симеонова е провеждала разговори с приятели военни, с които дискутирали с какво се изхранват войниците по време на мисии.
„Хрумна ми, че космическата храна би имала и огромно приложение на Земята, именно по време на военни мисии или екстремни ситуации. Затова веднага казах на Людмила, че заставам 100% зад идеята за възраждането на космическата храна“, разказва Симеонова.
Идеята е хубаво нещо, но още в началото идват и предизвикателствата. Едно от тях е двете дами да установят къде точно в България са се произвеждали тези храни. Имало информации, че това е Институтът за космически изследвания към БАН, или Институтът за неорганична химия, но те се оказват неверни. Накрая те установяват, че реално това производство е към Института по криобиология и хранителни технологии. Учените там радушно приемат новината, че най-накрая някой от бизнеса иска да възобнови това производство. Зад идеята застава и настоящият директор – проф. Илиана Начева.
Но как България прави космическа храна?
Българските космически храни са произвеждани и ще се произвеждат по метода на лиофилизацията. Това е процес на дехидратация, при който водата в продукта директно преминава от твърдо в газообразно състояние. Така храната става суха и изключително компактна и лека.
„Това помага да се запазят изцяло всички хранителни качества. Няма денатурация на белтъци, няма промяна в молекулярния състав на храната. Нутриентите не се променят, запазват се витамини и минерали. Абсолютно всички“, разказва Симеонова.
Да вземем за пример ястие като мусака, в която се съдържат телешко месо, картофи и други зеленчуци. След преминаване през процеса на лиофилизация, който се осъществява в специaлизирано оборудване, ястието съхранява всички необходими хранителни свойства, но е в суха форма. Не се добавят никакви консерванти, оцветители, химикали и независимо от това продуктите имат дълъг срок на годност.
Първите продукти, които започнахме да разработваме и които сме патентовали като полезен модел, съвместен между нас и Института, са функционални храни. Те имат полезно и лечебно действие върху човешкия организъм и способстват да се поддържа нормалният хранителен енергиен баланс, особено на хора, които са в екстремни ситуации. Заради средата с липса на гравитация, в която се намират космонавтите, те страдат от загуба на костна и мускулна маса, проблеми с храносмилането, стрес и психически проблеми. Затова целта на функционалните храни е да поддържат нормалните жизнени функции и енергийния баланс. Те се предлагат под формата на пробиотични напитки, колагенови барчета и др.“
Напред към фабричното производство
Компанията е направила значителни инвестиции за изграждане на иновативно производство. Плановете са продуктите да се появят на пазара през първата половина на 2025 година.
Ще се предлагат менюта – от основни ястия, супи, салати, през омлети, зърнени закуски, юфка, макарони, лиофилизирани плодове, кисело мляко, протеинови барчета, функционални и пробиотични напитки, протеинови шейкове. Някои от тях са готови за директна консумация при отваряне на пакета, а други при добавяне на вода. Продуктите са подходящи и за военни, спортисти, алпинисти и са приложими за ситуации на природни бедствия, пандемии, аварии и катастрофи, включително и ядрени.
Опаковките на „Антарта“ също са иновативни и са специално разработени, така че да осигуряват защита във всякакви метеорологични условия, включително и радиация.
Първоначално продуктите ще се предлагат в онлайн магазина на „Антарта“ и в специализирани магазини.
Пробивът на Литва
В началото на тази година литовската компания „Super Garden“ спечели конкурса на Европейската космическа агенция (ЕКА) и стана първият доставчик на лиофилизирани закуски в Европа.
По данни на Европейската космическа агенция досега всички лиофилизирани закуски за астронавти са били доставяни само от американски производители. Така че възможността да се навлезе на този пазар беше трудна. Маркетинг-мениджърът на Super Garden Тома Роженайте признава, че не е било възможно да бъде забелязан веднага, но упоритостта и последователната работа са отворили пътя.
„Сътрудничеството с EKA започна с подаването на заявление за участие в конкурса. Първият път нашето заявление дори беше отхвърлено поради недостатъци, но ние не се отказахме и го подадохме втори път. Този път – успешно. През лятото на тази година спечелихме конкурса на ЕКА и получихме финансиране за създаване на лиофилизирани закуски за европейските астронавти на Международната космическа станция“, разказва Роженайте.
Едногодишният литовски космически проект в момента е в начален стадий. На астронавтите ще бъдат предложени три закуски, на чиито рецепти се обръща специално внимание, тъй като различните продукти, обогатени с естествени мазнини и протеини, трябва да бъдат изсушени на прах и да запазят всички хранителни и вкусови качества, след като придобият формата на кубче. Такава храна остава подходяща за консумация от 2 до 20 години, тъй като при липса на влага в нея не протичат микробиологични процеси.
„Към храната, която пътува в космоса, има изключително високи изисквания: тя трябва не само да е адаптирана към изключително тежките условия на налягане и температура, да остане свежа за дълго време, но и да е питателна, здравословна, да има отчетлив вкус поради отслабеното усещане за вкус и мирис в космоса, да има привлекателна форма и да дава на астронавтите добри емоции. Обръщаме голямо внимание на националната кухня и личния вкус на астронавтите, което е доста голямо предизвикателство при създаването на закуска“, добавя Роженайте.
Според мениджърът подписването на договора е победа не само за компанията, за Литва, но и за цяла Европа, тъй като космическият сектор все още е пазарна ниша на нашия континент.
Мисли не само за Космоса
Една от основните цели според Рожеунайте е не само да се повиши познаваемостта на марката и да се доставят храни на астронавтите, но и да се разшири гамата от продукти, за да се снабдяват и други групи потребители.
„Стремим се да създадем по-здравословна хранителна алтернатива за астронавтите, която според нас може да помогне за намаляване на чувството за самота. За тази цел започнахме да си сътрудничим с учени от Литва, САЩ и Австралия. Ще доставяме произведените в Литва продукти не само в космоса, планираме да ги доставяме и на войниците“.
