Село Славейно – свещеното място за българската медицина

Източник: Lost in Plovdiv

Идеите ни за разходка из родопските бижута продължават с едно населено място, известно със своята богата културна и историческа съкровищница. За него се знае, че е основано от българи, избягали от насилствено помохамеданчване. Първоначално е известно като  Кутлово/Карлуково, а от 1934 г. за официално наименование е прието Славейно.

В землището на селото се намират редица места от миналото, свързани с борбите за освобождението на Родопския край и конкретните исторически личности от 14 век: параклисите в околностите, както и местностите: Хайдушки поляни, Иноглово, Кудата, Куцовското, Чил тепе, Синура и др.
Местността Иноглово се намира на 13 км северозападно от с. Славейно и е свързана най-вече с изпълнените с героизъм и трагедия години на 14 век. През Средновековието на това място е имало голямо българско село. Тук се е състояла основната битка с турската армия, настъпваща в централните Родопи. На 16 км от селото пък се намират Хайдушки поляни, където е издигнат паметник на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание.

До Балканската война през 1912 г. Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание, начело с войводата Пейо Шишманов. Неговият брат e знаменосецът Кольо Шишманов, известен като мамин Кольо и  възпят в редица народни песни от този край.

В началото основен поминък в селото било овчарството, но постепенно се развили още дюлгерството, абаджийството, керванджийството и риболовът в Егейско море. Много от селяните са търгували в Ксанти и Гюмюрджина  (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката.  Оттогава Славейно започва да обезлюдява и много негови жители се изселват към големите градове – Пловдив, София, Смолян и др.

Селото е известно с големия брой лекари, които са се родили в него (над 80), а армията на  медицинските работници е още по-внушителна, ако се прибавят имената на фелдшери, помощник-фармацевти, акушерки и медицински сестри. Един своеобразен рекорд, достоен за  Гинес. През 2005 год. в началото на населеното място е открита и уникална табела, която посреща посетителите: „Славейно, свещено място на българската медицина”. Тук туристите могат да разгледат единствената  къща-музей на лекар в България и четвърта в света  – тази на д-р Константин Чилов с уникална по своето съдържание експозиция, посветена на световно известния български лекар-интернист, под чието ръководство израстват първите български по-тясно профилирани интернисти.

Интересно място за посещение е и Изложбеният заслон, който съхранява музейни сбирки за революционното и просветно дело на Славейно, а също така периодично приютява изложби. За историята разказват още бюстове на революционерите Пейо и Кольо Шишманови, Кольо Петровски, барелефи на четирима заслужили църковни дейци от Освобождението, плочи на просветни дейци и паметни плочи.

Всяка година в началото на август комитското село Славейно, което е център на борбите в родопския край, събира родолюбци, за да засвидетелстват своята почит към героите от Илинденско-Преображенското въстание, защото свободата на Родопите тръгва от тук.

Славейно е едно от знаковите места в Родопите, което е изразило волята си да живее свободно, независимо и обединено, a една разходка из спиращите дъха гледки на Родопите и запознаване със славното му минало е винаги добра идея за уикенда.

Източник: Lost in Plovdiv