На 13 януари 2024 г. се навършат 146 години от рождението на Яворов

На 13 януари 2024 г. се навършат 146 години от рождението на лиричния гений Пейо Яворов. Поетът с неспокойна душа е роден през 1878 г. в град Чирпан. Родната му къща е запазена до днес, като точно преди 70 години тя е превърната в музей.

От 13 до 21 януари 2024 г. там се провеждат 56-ите поред Яворови дни. Събитията ще са не само в Чирпан, но и в Стара Загора и гр. Раднево.

Един от най-големите български поети на 20 век завършва V-ти гимназиален клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. В София със съдействието на д-р Кръстев и П. П. Славейков става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание по това време – сп. Мисъл. Издава първата си стихосбирка „Стихотворения“ през 1901 г., а второто й издание от 1904 г. е предговорено от Славейков. Втората му стихосбирка „Безсъници“ излиза през 1907 г. и окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и „прозрения“ за „вечните въпроси що никой век не разреши“, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

Но чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. През 1912 г. се жени за Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов. Нейната любов се оказва фатална за Яворов. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.

Въздишка 

На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори —
душата ми самотна и нейната печал…

Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ —
душата вече мъртва — и гробният й мир.

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
        в две хубави очи; — музика — лъчи
        Не искат и не обещават те…

Нека си припомни още 4 от безсмъртните му творби ТУК.

Източник: Капана.бг