Екипът на единствения дигитален гид в града – Lost in Plovdiv представя някои от най-впечатляващите в архитектурен план здания под тепетата. Представителната извадка не претендира за изчерпателност на класацията. Както знаем, красотата е в очите на гледащия.
Ето 5 любими постройки, на които винаги се удивляваме и с гордост показваме на туристите.
Тя е завършена в края на по-миналия век, а нейн проектант е Якоб Хайнрих Майер. По-рано швейцарецът е бил главен архитект на Изложението в Пловдив. Открива се през 1899 година, а през 1929 година е достроен оперативният салон на финансовата институция. Умело с работата се справя архитект Камен Петков – макар и да не повтаря формите на Майер, разширението се вписва чудесно в по-старата сграда, като красивата фасада към Главната се запазва изцяло. По-късно – през 1974 година са изградени допълнителни два етажа и още едно крило, което има отражение само в интериора.
Сградата е обявена за паметник на културата, но за съжаление в последните години позагубва малко от блясъка си, но все още е едно от най-притегателните места за снимки по Главната улица и впечатлява с осанката си.
През 1925 г. започнало строителството на един от по-новите символи на Града под тепетата – сградата, наречена днес Къщата с куличката. Тя се издига върху скалите, подобно на замък, и през годините е била снимачна площадка и декор за няколко български продукции.
Собственост е на архитекта Стефан Джаков и е изпълнена в стил сецесион. В горната част се издига кула, от която се вижда целия Пловдив като на длан. През къщата минава и вита стълба от дърво, която води към тавана. Мебелировката и интериорът при построяването били изящни и стилни – тоалетки, столове и маси с бронзови обкови и изрязани фигури, кристал, изработен във Виена.
За нея се знае, че е строена по проект на Емилия Събева, майка на големия оперен певец, завършил Римската академия „Санта Чечилия“ – баритонът Събчо Събев (1899-1948). Самата тя е далечна потомка на прочутия венециански живописец Джакомо Фаврето (1849-1887).
Цялостната фасадна композиция на къщата откъм улицата наистина е уникална – няма друга подобна в Пловдив. Първият етаж е разчленен от пиластри, върху които е разположен барелеф на женска фигура с цветя в ръце, заради което я наричат „Къщата с нимфите“. Дограмите и терасите също са интересни, защато не следват правилна геометрия, а правят интересни дъги.
В нея се е помещавало първото частно търговско училище на Атанас Събев.
Тя е построена през периода 1912 – 1914 година за нуждите на тогавашната Окръжна постоянна комисия, което предопределя и първоначалното ѝ наименование – Окръжна палата. Нейн проектант е известният столичен архитект Никола Нешов.
От края на 20-те до 50-те години на миналия век е използвана за Областна (полицейска) дирекция, а от началото на 60-те години става седалище на кмета.
Запазена е в първоначалния си вид с монументален силует и форми на лицевата фасада, украсени с орнаменти и с красива кула на покрива. Централно място е отделено на заседателната зала на втория етаж, представена отвън с високи овални прозорци и кокетен балкон. Постройката е обявена за паметник на културата.
Къщата с медальона е строена през 1908 г. от известния архитект Пенчо Койчев, автор на проекта на Съдебната палата в София. Сградата е била собственост на аптекаря Харитон Куев, който е бил за кратко и кмет на Пловдив през 1919 г. През 30-те години е купена от богатия търговец Арис Гурбетян, но след 1944 г. постепенно семейството губи собствеността върху нея. След 1989 г. сградата е реституирана. Днес, тя се счита за най-красивия образец на сецесиона в Пловдив.
