Писателят за древните Олимпийски игри, завоевателите, религиите и Накис Автографа, оплетени в новата книга от епоса му „ В сянката на Боговете”
Отвъд политическата коректност ценностите не са мръднали и на педя от епохата на античните герои, казва писателят
Велики преселения на народите са се случвали многократно в миналото. Основната разлика днес е в мобилността и скоростта
При един мрачен сценарий след 20 г. политиците в днешния си вид ще изчезнат, а Пеевски ще изглежда като „синеоко бебе”
Писателят Димитър Герганов ще представи във вторник, 26 април от 19 ч. в "Петното на Роршах" новата си книга от епоса "В сянката на Боговете: Заедно срещу Персия". Приключението продължава! Най-добрите атлети от целия свят мерят сили на Олимпийски игри – първите в Отворената ера. Публиката е в екстаз, боговете този път са дискретни. Траки и гърци откриват пътя към мира, ала съдбата има други планове. Армиите на могъщия Ксеркс помитат всичко по пътя си. Персия е обречена да властва. Ще се покорят ли родените свободни на тиранията? Или ще се борят? Заедно! Жестоки битки по суша и море, зрелищни обсади и изпепеляваща любов… А дали персите са истинския враг? Тъмна вълна се надига и заплашва да унищожи цивилизацията. Преговори няма да има, нито пощада…
От печат излезе четвъртата ти книга и трета от епоса „В сянката на Боговете”. Заглавието „Заедно срещу Персия” едва ли е случайно? До каква степен бе провокиран от събитията в Европа, свързани с миграционната криза? Събитията днес битка ли са и ако да – каква?
Съвсем не е. Някога преди 25 века гърци и траки заедно са се сражавали срещу персийската инвазия. В интерес на истината имало е и такива, които са били на персийска страна. Колкото до миграционната криза – Велики преселения на народите са се случвали многократно в миналото. Основната разлика днес е в мобилността и скоростта. Не бих определил днешните събития като битка, защото битките продължават ден-два, понякога месеци. В случая става въпрос по-скоро за война на цивилизации. Победителят не просто ще вземе някакви контрибуции и ще си тръгне, а ще наложи своя модел над победените.
Ксеркс непременно зъл завоевател ли е? Има ли днес някой Ксеркс на планетата, който безпокои автора на този иначе епос от древни времена?
Удобно е да го представим като зъл, но няма да е вярно. Човекът просто е искал да завладее целия свят и да го управлява по персийските правила. Опитвали са и други след него – Александър Македонски, Чингис хан, Хитлер, Сталин… За наш късмет светът се оказвал твърде голям, за да лежи в краката на един човек. Днешният Ксеркс е значително по-страшен от завоевателите от миналото, защото няма лице и не е подложен на ограниченията на човешкия живот. Корпорациите са новият Ксеркс и към момента невидимата им власт вече добива опасни измерения.
Защо Боговете в третата част са дискретни, къде отидоха? Защото в тяхно име изчезват цели цивилизации и се срамуват или им харесва и гледат отвисоко?
Срамът е непознато чувство за боговете по презумпция. Отстъпили са ни го на нас – хората. Вярно е, че религиозните войни са погубили безчет човеци от раждането на Христос до наши дни. Преди това вярванията са били политеистични – т.е. Пантеон от богове и затова никой не е имал проблем с чуждите. С появата на монотеизма при евреите, а после превръщането на християнството, а по-късно и на исляма в държавни религии всички останали вярвания вече нямат място на сцената и трябва да бъдат заличени. Обикновено с огън и меч.
След като проучи цялата митология, по дирите на какво в историята се гмурна в проучванията си за третата от книгите ти в поредицата? Какво те изненада там?
„Заедно срещу Персия” може да се чете като отделна книга, а може и като продължение. Като начало изследвах цялата история на гръко-персийските войни, а също така изчетох всичко налично за древните Олимпийски игри. След това проучих детайлно географията на определени места в континентална Гърция, дузина острови, както и антични градове по протежението на крайбрежието на Анатолия – днешен Анадол в Турция. Също и на древната Таврида – днешен Крим, където се развива част от действието. Заради морските сражения пък трябваше да разглеждам рисунки и чертежи на антични галери. Защото написаното трябва да е правоподобно. Колкото до изненади – имаше такива. Например невероятният инженерен гений на древните гърци реализиран в диолка на Коринтския провлак – в наши дни вече канал.
Има ли допинг в древните Олимпийски игри?
Със сигурност. Пият кръв от костенурки. А и винаги може да те подбутне някой бог, макар да е забранено. Допингът съвсем не е откритие на ХХ век.
Освен за битки и ефектни политически интриги, в книгата говориш и за изпепеляваща любов. Вярваш ли в силата й? Може ли любовта всъщност да надскочи историята и да я превърне в нещо дребно, на фона именно на това страстно изпепеляване?
„Любовта е всичко от което се нуждаем” – беше казал някой. Любовта – споделена или не, е могъща движеща сила. Може да бъде градивна или разрушителна… Вярвам! Не завиждам на циниците – мисля, че са мъртви отвътре. Напълно е възможно любовта да превърне историята в фон. Това не е проблем стига историята да е разказана добре.
Всъщност ти си страстен любител на историята, анализираш настоящето, а вероятно гледаш и към бъдещето именно анализаторски? Променил ли се е светът от древните битки между траки и гърци до днес? Как го виждаш след хилядолетие например?
Не мисля, че човекът се е променил особено. Движат го същите страсти, а отвъд политическата коректност ценностите не са мръднали и на педя от епохата на античните герои. Със сигурност светът обаче е станал по-опасен заради оръжията за масово унищожение, които могат да заличат живота на планетата за броени минути. Споменах вече за Корпорациите. Ами развитието на технологиите? При един мрачен сценарий след 20 г. политиците в днешния си вид ще изчезнат, а Пеевски ще изглежда като „синеоко бебе”. Винаги е възможен и „здравословен регрес”, разбира се. Лично на мен ми е интересно как ще изглежда обществото, когато роботите и 3 D принтерите заемат стотици милиони работни места. Говорим за близка реалност, а не за фантазия или утопия…
Ще четем ли за старите герои от предните две книги? Как е Драгор? Жив ли е Накис Автографа?
Някои от старите герои заемат по централни роли, появяват се и нови – перси и гърци. Драгор е дискретен, но за сметка на това дъщерята се развихря. Колкото до Накис – подобни екземпляри са меко казано безсмъртни.
Да очакваме ли продължение на поредицата?
Смятам да има още една книга, с която да затворя епоса.
Какво още би искал да ни кажеш?
Пожелавам на читателите на „Под тепето” да са здрави и щастливи. Попътен вятър, синьо небе и щипка любов…
