От първи до трети клас е била записана в музикалното училище в Пловдив, но нейният младежки инат си казва думата и по собствена воля го напуска. Твърдо решена, че ще стане певица, в девети клас кандидатства в същата гимназия, но с класическо пеене
Паулина Гегова
Омръзнало ли ви е от пловдивски музикални групи? Защото на нас, не! Още една изгрява на хоризонта и бъдещето й изглежда доста светло.
Всичко започва с раждането на едно момиче от арменски произход. Като всеки човек и в нейното съзнание се заформя мечта. Тази мечта не избледнява както много често се случва, с течение на времето, а придобива ясна представа и очертания, и се превръща в цел. Основният герой в нашата история, Едит Унджиян, винаги се е занимавала с музика. На четири годишна възраст почва да свири на пияно, по изискване на родителите си. От първи до трети клас е била записана в музикалното училище в Пловдив, но нейният младежки инат си казва думата и по собствена воля го напуска, защото осъзнава, че този прекрасен инструмент не е за нея. Твърдо решена, че ще стане певица, в девети клас кандидатства в същата гимназия, но с класическо пеене. Завършва успешно и кандидатства в АМТИИ, където е приета с поп и джаз. Още от студентските си години почва да пее на сцена, да има участия, да опознава хора от бранша. По това време се запознава с Тони Караатанасов – китарист, певец, композитор и текстописец. В последствие той я кани да участва в акустичните вечери в Мармалад. Колелото се завърта така, че талантът й прави впечатление и други професионалисти почват да я канят в проекти и формации. Минава време и Едит се озовава в група Кофеин, които я забелязват на едно нейно участие. Канят я да се присъедини като заместник на бившата вокалистка и от временен проект, той прераства в постоянен. Четири години се подвизава с бандата, до момента, в който осъзнава, че иска да прави собствена музика.
„Въпреки че страшно много си бяхме паснали с групата, музиката, която правехме като стил, не беше това, което исках. Беше ми трудно да се разделя с тях, но реших да последвам сърцето си.”
Китаристът, Петър Тодоров, напуска заедно с нея защото имат много сходни вкусове за музика. Махайки се от Кофеин, Едит си оставя време, за да се освободи от всички неща, които са се струпали на главата й. Тя пише музика от тинейджър, която забутва и никой не вижда. Точно тогава в живота й навлиза Александър Леков, популярен български басист и композитор. Точно той държи да чуе нещо нейно.
„За мен той е абсолютна икона в нашите среди. По това време ме беше срам да говоря с него. Винаги съм се възхищавала на работата му, затова когато поиска да чуе творчеството ми се почувствах едновременно страшно развълнувана и изключително притеснена”.
В крайна сметка, след голяма вътрешна борба, младата певица му изпраща три демо версии. Положителен отговор от композитора получава още в същия ден. Този разговор дава крила на Едит и увереност, че има бъдеще за музиката й. Така се ражда идеята за група Life Light, където той е първи член. Процесът на търсене на хора, отнема доста време, около половин година, защото музиката, която правят не изисква огромни виртуозни умения, а специфична енергия и усет към света…
Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ
