Жоро Влайков: Живеем в постоянна конкуренция, която озлобява хората

През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец

Паулина Гегова

Георги Влайков е поредният млад пловдивчанин, стиснал здраво юздите на съдбата, с която препуска като викториански завоевател. Защо? Защото добре познатият на града ни, Влайков, е доказателство за мултифункционалност.  Докато разговарях с него, се изумих от всички случки, преживявания и професионални или любителски занимания, които намират място във всекидневието му. От време на време, се чудех възможно ли е един индивид да се занимава с толкова много неща и да има жажда за още и още. Но както сам казва: "От известно време се чудя, на кого да пиша едно писмо, да увеличи деня, защото 24 часа не ми стигат. Ако човек има желание, нещата стават. Има много хора, които мрънкат, че нямат време, но всъщност, те губят време".

В Пловдив, името на Жоро се котира в няколко развлекателни раздела – караоке и куизове. Неговата фирма "Фантазия без граници" организираше караокето в клуб Библиотеката и Бериозка, а по настоящем в No sensе. Куизовете са със седалище – Бериозка, Flame, Estrea, Fargo, Vintage house, Bee bop cafe, Мармалад. 

Но това е само част от живота на всестранно развитият Жоро. Той пее в рок групата Wild horces и работи пряко свързано с много певци и актьори от Тепетата. Другия четвъртък, групата провежда благотворителен концерт в клуб Библиотеката, а събраната сума ще се дари на УМБАЛ "Св. Георги". По образование е химик, наука, която му е интересна и любопитна, но някак си недостатъчна. Имал е предложение да напусне България, за да се развива професионално по специалността си, но отказва. Решение, за което не съжалява по никакъв начин. Тук е неговата среда, тук познава и усеща хората.

"Имам чувството, че много хора не могат да си намерят мястото. Те не спират да търсят, но все пак не го откриват". 

Георги е влюбен в българските планини. Първият човек, който го е качил на планина, в далечното минало, е бил дядо му. Именно той е запалил този огън в душата му. Огън, който и днес гори с пълна жар. Точно затова, Влайков става планински водач. Лятото води групи по планините и предава курсове по оцеляване в природна среда. Като цяло, той е човек, който е пленен от това да помага на другите, да се грижи за обществеността ни. От 2013-та насам е заместник ръководител на доброволно формирование за реакция по бедствия и аварии. С колегите му са ходили да помагат при наводненията в Аспарухово, Съединение и Мизия, при пожара над Рилския манастир и още много други. През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец. От всичко нагоре, е и рокаджия. Участва в мото клуб Fellowship MCC и ходи по събори. Споделя, че братството на мотористите е много единно. В него има една непокорност към властта, но силно развита йерархия и подкрепа помежду им. Докато там е така, мнението му в общ план се различава. Смята, че ценностите са закърнели…

Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ