Дани Каназирева: Не само джентълмените липсват в политиката, а изобщо отсъства достойното мъжко поведение

Най-лесно е да се прибереш вкъщи и да затвориш вратата. Борбата ми не е самоцелна, казва лидерът на „Съюз за Пловдив”
 
И в живота, и в политиката успехът трябва да те прави благороден и добър, а не надменен и самозабравил се

Лошото управление е моят опонент. Досегашните кметове са част от проблема, а не от решението

Под тепето стартира поредица от интервюта с кандидатите за кмет на Пловдив. Започваме от адв. д-р Дани Каназирева. Причините са две- тя е единствената дама в тази надпревара, а и първа официално обяви кандидатурата си за градоначалник. Каназирева е родена на 16 януари 1979 г. Завършва  „Право“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, доктор е по Конституционно право и адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Специализирала е „Британско право и право на Европейския съюз“ в „Кеймбридж“, а през 2014 г. специализира в САЩ по програма „Младите лидери на България“. Тя е основател и лидер на „Съюз за Пловдив“.

Защо се впускате за втори път в тази битка? Бъдете искрена и избягайте от клишетата!

Защото още не съм я спечелила. Защото Пловдив все още не се управлява в интерес на пловдивчани, все още цари лицемерие, все още са факт задкулисните договорки в Общинския съвет, взимат се решения, които са в ущърб на пловдивчани, управляват мнозинства, които  не са създадени  принципно, а на корпоративна основа в името на лични и икономически интереси. Това е истинската битка за мен и моя екип от „Съюз за Пловдив“. Кандидатирането ми за кмет е само процедура, само препятствие по пътя да постигнем  управление на Пловдив в услуга и в интерес на града ни. Защото местната власт, затова се нарича „местна“, тъй като е на местното население.

Някои казват, че сте прекалено амбициозна. Такава ли се виждате и Вие?

Когато човек се бори, когато човек е срещу посредствеността и е последователен години наред в отстояването на позициите си, когато не се примирява с това лицемерие, което цари, това не означава самоцелна амбициозност. Най-лесно е да се прибереш вкъщи и да затвориш вратата, да не се интересуваш, какво се случва с града. Но аз искам да остана да живея в България и в Пловдив със своето семейство. Искам тук да остане да живее и да работи и моят син. Борбата ми не е самоцелна. Аз обичам града си и не мога да се примиря той да бъде управляван от хора, които на две магарета сено не могат да разделят. Ако това определяте като амбициозност, тогава да, амбициозна съм. Предпочитам да получавам упреци, че съм амбициозна, отколкото да проява равнодушие и апатия пред случващото се в Пловдив.

Как се определяте – като политик в свободното време или за Вас политиката е призвание?

Всъщност какво е политиката? Политика е целият ни живот- по какви улици се движим, къде играят децата ни, какъв въздух дишаме, какви са условията в детските градини, какви услуги предоставя администрацията. Всичко това е въпрос на политика. А иначе аз си имам прекрасна професия. Имам  образование, което ми дава чудесната възможност да практикувам адвокатската си професия, както и да бъда университетски преподавател. Аз не си търся работа. Аз работа си имам. Ако мога да бъда полезна за града си, да допринеса Пловдив да бъде по-чист, по-подреден, по-успяващ, с повече законност и сигурност, ще се радвам.  

Избройте петте основни акцента, които ще залегнат в предизборната ви програма и следва да бъдат изпълнени, ако станете кмет на Пловдив…

Те са простички и ясни, но изглежда уплашиха Тотев, та той нареди в 21 век да бъдат сваляни послания на организации. Първо – Пловдив да бъде подреден и почистен, второ – да бъдат наложени ред и сигурност, защото няма човек, който да не е бил тормозен от постоянните дребни кражби, от мръсотията и неугледния вид между блоковете и там, където децата ни играят. Трето – категорично няма да допусна никакви договорки в гетата, няма да  търпя черни дупки да се развиват отвъд закон и държава. Четвърто – не мога да се примиря с привилегиите, които си присвояват властимащите, и с позицията на молещи, в която са поставени хората, данъкоплатците. Това разделение на властимащи и обикновени хора ме дразни. Искам да го залича, да ликвидирам привилегиите на хората с власт. Пето, не по значимост, непримирим противник съм на източването на парите на Пловдив чрез скъпоструващи проекти, чиято реална стойност е в пъти по-ниска. Също така не приемам високите нива на данъците и таксите за пловдивчани, защото противоречат на всякаква икономическа логика. Водят до ниска събираемост, а в случая с високия данък върху МПС – до прехвърляне на регистрациите на автомобили в съседни общини, и съответно Пловдив губи.

Кои според вас бяха успехите в мандата на Иван Тотев и кои бяха неуспехите?

Неговият най-голям успех е, че все още не е успял да изгони и последните млади хора от Пловдив. Все още има такива, които са готови да работят за града си. А най-големият му неуспех е, че се задоволява с малко асфалт, малко бетон и много фойерверки и показност.

Вие сте едно красиво лице в една не особено красива игра. Как се чувства една дама в тази компания от мъжки противници- привилегирована или уязвима? Има ли джентълмени в политиката?

Никога не съм искала и очаквала да се чувствам специална затова, че съм жена. Аз не деля хората на мъже и жени. Основен мой принцип е, че има качествени, открити и работливи хора, а има и некачествени. Това е във всяка сфера на живота. Не само джентълмените липсват в политиката, а изобщо отсъства достойното мъжко поведение, спазването на дадената дума, на ясната позиция, на феър плей. Откритите правила и честната битка липсват в политиката у нас. Много малко са мъжете в българската политика, които имат здравословно самочувствие, могат да гледат прямо в очите, а да не забиват поглед в пода. Повечето страдат от комплекси, когато се сдобият с власт, започват да мачкат всички около себе си и никога не се ограждат с умни и интелигентни хора от страх да не бъдат засенчени. Това е толкова глупаво. Те не могат да осъзнаят, че когато екипът им е съставен от интелигентни хора, той ще дърпа и самите тях напред. Аз нямам подобни притеснения. Ще се радвам някой от екипа да ме засенчи, това ще означава, че съм подбрала правилните хора.

Кой е най-сериозният урок от вече не толкова кратката ви политическа кариера?

Изключително много посредственост срещнах в политиката. Толкова пъти в Общинския съвет ставах свидетел на безумни дебати, лишени от съдържание и смисъл. Сблъсках се и с много злоба, което за мен е изключително лошо качество. За мен и в житейски, и в политически план е истински важно успехът да прави човека добър и благороден, да поражда у него желание да помага, да бъде в полза на другите. Това, което виждаме в Пловдив е обратното. Успехът не прави определени хора на властови позиции добри, а напротив – изважда у тях надменност, дистанцираност, отмъстителност, високомерие. Те изведнъж се взимат много насериозно, започват да мислят, че са собственици на града, а всички останали сме васални селяни, чието единствено право е да си плащат данъците. Забравят, че колелото се върти, никой не е вечно на власт.

Най-важният политически урок, който научих като мажоритарна фигура и след пробива на „Съюз за Пловдив“ е, че хората имат сила. Уверих се, че гражданите не бива да бъдат подценявани, че така наречените големи партии и икономически групировки не могат да диктуват живота ни. Всичко зависи от нас, хората на Пловдив, на България. Трябва само да преодолеем дребнавото, да се обединим около важните неща и да дадем урок на политиците, които са се самозабравили. През тези осем години в опозиция аз съм видяла, че когато има обществена енергия, когато има обединение на голяма група хора, нещата се случват. Защото повечето управници са страхливци, те се страхуват от проявите на гражданска позиция, от протести. Време е ние да им дадем урок, стига те са ни поучавали 25 години.

Какво ви донесе политиката и какво ви отне?

Политиката ми отнема много от времето за моето семейство, за сина ми. Детето ми беше почти бебе, когато започнах, вече е голямо момче. Дала съм на политиката много личен труд като юрист, водила съм абсолютно безвъзмездно редица дела от обществен интерес. Това, което ми дава е самочувствието и силата днес да заявя: „Никой не може да ни спре.“

Обликът на българския политик не никак добър, а Вие сте политик. Това притеснява ли Ви? Има ли политик в България, на когото вярвате?  

Разбира се, че не може всички да обявяваме за маскари. Има както корумпирани, така и честни хора, както глупави, така и умни, както интриганти, така и открити. Но нека оставим вярата за религията. Аз се доверявам на хора, които са доказали какво могат – те са до мен в „Съюз за Пловдив“.

Убедена ли сте, че човек може да излезе чист от тази игра, наречена политика? Как ще се предпазите от изкушенията?

Аз имам смелостта да гледам пловдивчани в очите, защото за осем години доказах, че имам последователно поведение. Върху  тази своя последователност градя и кампанията си. През последните осем години винаги съм говорила на глас, не се страхувам да кажа всичко в прав текст, открито, а не чрез анонимки. Разбира се, през тези 8 години съм получавала предложения, за да си мълча, да не взимам думата. Имаше опити да ме „превъзпитат“, да ме превърнат в политик като онези, които аз никак не харесвам. Не са успели, няма да успеят и занапред. Гордо мога да заявя, че по-скоро ще се откажа от политиката, отколкото да заприличам на тези, които не харесвам. Не бих направила крачка назад от принципите си. Искам да покажа друг модел на политическо поведение, друго възпитание, друго отношение.

В чие лице откривате най-сериозен ваш опонент в предстоящата битка за кмет и защо?

Лошото управление е моят опонент. Напълно естествено е досегашните кметове да са част от проблема, а не част от решението. Случайност е, че те се казват Тотев, Атанасов или Чомаков, можеше да са всеки друг. Но те вече са част от миналото на Пловдив. Видяхме ги какво могат.

Кое е първото нещо, което бихте направили, ако станете кмет на Пловдив?

Да помълча ден-два. Крайно време е Пловдив да започне да се управлява трезво и обмислено, а не с прибързани и нервни действия. Това не означава обаче хладнокръвно – не става без сърце и не става без усмивка и диалог с хората.
Иначе имам 25 предложения – конкретни, ясни и с реален ефект – за Пловдив – пет от тях са приоритетни. Започваме всичко едновременно от първия ден.

Какво е посланието ви към вашите конкуренти за поста градоначалник?  

Да не се изнервят и да не губят човешкото. Може да сме опоненти, но никой не бива да прекрачва добрия тон и да си позволява да се възползва от властта си. Както казах, колелото се върти – днес са управляващи, утре няма да бъдат. За мен това е въпрос на първите седем години, на семейно възпитание. Нека има борба на аргументи, на позиции и предложения, без удари под кръста и злобни изблици. Поне аз така ще водя своята кампания. Нека пловдивчани да изберат онзи, който най-добре ще отстоява интересите им.