Дарина Цурева: Работите ми носят състояние на тревожност, не дават отговори

Дарина Цурева е един от участниците в тазгодишното издание на Националните есенни изложби. Те ще се проведат по традиция през септември месец в обичайните пространства в Стария град – Балабанова къща, Хиндилиян и къща Мексиканска графика. В поредица интервюта в „Под тепето“ ще представим част от авторите.

Дарина Цурева е родена в Панагюрище, като през 1985 година завършва в класа на проф. Иван Кирков специалност „Живопис“. Има множество самостоятелни изложби през годините, сред които една в галерия „Жанет“ в Пловдив през 1995 година и едно предходно участие на Националните есенни изложби през 2004 година. Излагала е основно в София, също във Варна и в чужбина. Носител на редица награди. Тази година в Пловдив ще представи серия работи – гравюри върху стъкло. Нейните творби ще бъдат подредени в Сводестата зала в Балабановата къща.

заглавна снимка: Мариана Маринова

Какво представяте на изложбата?

От доста време се занимавам с гравюра на стъкло. Тази техника се използва за други художествени цели, но аз видях възможност да се докосна до божественото стъкло по мой начин. Гравюрата на стъкло изисква тъмен фон, за да проличи нарисуваното, защото стъклото е прозрачно. Но точно тук видях възможност да играя с фона, да направя двойна рисунка.

Не спирам да се изумявам от случващото се в света. Как е възможно! Докато работех за изложбата през цялото време се питах  ,,накъде?’’, ,,къде отиваме?’’, ,,защо се случва това?’’ Рисунките ми не поставят въпроси и не дават отговори, но носят състояние на тревожност.

Как се стигна до Вашето участие на Есенните изложби?

Покани ме проф. Галина Лардева. Любопитното е, че не се познаваме лично, не сме контактували преди това. Някъде е видяла мои работи и това я е провокирало да ме покани в Есенни изложби ’22. Благодаря за доверието!

Свързвате ли по конкретен начин работите с темата на Есенните изложби, каква асоциация предизвиква у вас заглавието „Споделено пространство“?

Интерпретацията на темата не бива да е буквална, илюстративна. За мен ключовата дума е ,,споделено’’. Девет художници споделят визията си за света с всичко, което ги вълнува. С някои от тях не се познавам, не знам какво ще покажат, но съм сигурна, че ще се получи интересна обща картина в споделеното пространство на Стария град.

А провокира ли Ви по някакъв начин конкретното пространство в Балабановата къща?

Излишно е да давам поредното ,,развълнувано’’ обяснение на възприятията си от Стария град Пловдив. Балабановата къща и преди ме е респектирала с достолепието си. А Сводестата зала, в която ще се ситуирам, усетих като интимно светилище на нещо много лично за човека.

Респект. Така мога да обобщя възприятията си.

Това не е Ваше първо участие в това събитие. Какво мислите за Есенните изложби като формат – какво е Вашето мнение за събитието през годините и сега?

Предишното ми участие беше радостно преживяване, след което ми останаха скъпи приятелства. В личен план, сигурно и сега ще бъде така. Събитието е знаково в родния културен небосклон. Познавам хора, които  пътуват  специално, за да видят Есенните изложби в Пловдив. Харесва ми, че проф. Лардева кани различни по направление и възраст художници. В личния ми прочит за мен е интересно да видя колеги, които досега не съм познавала.  Предполагам и за тях е така.